В началото на 2015 година стартира онлайн платформата „Гласът ни“ (www.glasatni.bg), чиято цел е даде възможност на активните, будни и критични граждани да споделят своите конкретни предложения за промените, които намират за важни. На фокус са няколко основни за гражданското общество теми: подобряването на средата за работа на неправителствените организации, регламентирането на организираното доброволчество, въвеждането на гражданското образование в училище, усъвършенстването на инструментите за гражданско участие при вземане на решения. Освен да създадат място, където всяко мнение се чува, създателите на платформата „Гласът ни“ имат за задача да предвижат дадените предложения до съответните държавни институции, овластени да превърнат желаните промени в действителност.

В навечерието на приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование, гласът на гражданското общество е повече от важен – необходимо е той да бъде чут. Очевидно, времето за реформа е настъпило. Всъщност, нуждата от промени в образователната ни система е отдавна налице. Ако вземем под внимание дори само негативната тенденция в резултатите от външните оценявания, то имаме нужда не просто от частични промени, а от цялостно осмисляне на случващото се в училищата.
Като се замислим – какво отчитат на практика тези резултати? Какви са целите, които системата си е поставила, и как следи за постигането им? Има ли сред тях умения и качества, необходими за успешното личностно развитие на всеки млад човек като част от едно общество? Или системата е насочена към придобиването и възпроизвеждането на теоретични знания и факти и към възпитанието на конформисти, индивиди „по калъп“, пригодни за краткосрочните нужди на пазара на труда кадри? Не трябва ли образованието да създава предпоставки и условия за развитието на самостоятелно мислещи личности с аналитични способности, с високо чувство за социална отговорност и смело отстояващи припознатите от тях обществени интереси?

Оказа се, че това са само част от въпросите, които вълнуват гражданите със сетивност към заобикалящите ги проблеми. Освен да си задават въпроси, те намират и отговорите. Имат и своите градивни предложения за промените, които искат да станат реалност. Именно такива предложения бяха споделени от гражданите във виртуалното пространство на сайта на „Гласът ни“, както и на тематичните дискусии, проведени в София и Варна през април и юни. (Видео материал от дискусията във Варна можете да гледате тук).

• Що е то гражданско образование?

Основна задача на образователната система е да подготвя младия човек за предизвикателствата и възможностте на променящия се свят. От своя страна, гражданското образование способства за това младежите да имат разбиране за политическите, правните и икономическите измерения на обществото, да имат социалното и моралното съзнание за собствената им роля в обществните процеси. Наред с това то развива у тях уменията за вземане на самостоятелни решения и за поемане на лична и социална отговорност. Гражданското образование изисква широк набор от обучителни методи, които да гарантират превръщането на младите хора в активни граждани, способни да допринесат за развитието и благосъстоянието на обществото, в което живеят. Сред възприеманите за най-ефективни в международната практика се отличават няколко подхода: активен – ученето чрез правене; интерактивен – чрез провеждането на дискусии и дебати; актуален – насочващ към текущи проблеми, важни за младите хора и обществото; критичен – насърчаващ към самостоятелно мислене; съвместен – развиващ екипната работа и споделеното учене; партиципаторен – даващ правото на участие на младежите при вземането на решения и управлението на училищната институция.

Към момента в България, съгласно Държавните образователни изисквания за учебно съдържание, гражданското образование съществува като интердисциплинарен елемент, включен в предметите „Роден край», «Човекът и обществото», «История и цивилизация», »География и икономика», предметен цикъл „Философия“ (психология и логика, етика и право, философия), «Свят и личност». Има ли нужда от обособяването на самостоятелен предмет гражданско образование, кои да бъдат темите и методите на преподаване, каква образователна система искаме и как да се промени тя бяха сред основните въпроси, отправени към участниците в тематичните дискусии, проведени на 18 април в София и на 13 юни във Варна, както и на самия сайт на платформата. Получени бяха множество предложения, чухме различни мнения, проведени бяха задълбочени дебати по спорни въпроси и текущи проблеми. Единодушно от всички участници обаче бяха припознати, от една страна, ценността на образованието за развитието на обществото ни като цяло и, от друга, необходимостта от въвеждането на задължителен самостоятелен предмет по гражданско образование с цел възпитанието на силно критични, информиращи се, морално и социално отговорни активни граждани.

За да чуете и вие гласа на гражданите, тук представяме получените предложения от участниците в дискусиите на живо, както и онлайн. А ако темата провокира и вас и искате да споделите гласа си, можете да напишете своите конкретни предложения, както и да коментирате изложените по-долу на сайта на платформата „Гласът ни“.

Първата група предложения са свързани с регламентирането на гражданското образование като самостоятелен предмет и с възможностите за развитие на образователната система посредством установяването на трайно взаимодействие между училището и неправителствения сектор.

• Какво да включва съдържателно предметът гражданско образование?

С най-голяма подкрепа в тази насока е позицията за нуждата от разработването на детайлна концепция за гражданското образование, включваща широко обществено обсъждане и изготвянето на ясен план на действие, анализ и актуализация на учебното съдържание и методите на преподаване на гражданското образование. Не само разписани на хартия цели – заложени в чл. 5 от Проектозакона за училищното и предучилищното образование, но и реално предприемане на  конструктивни действия за постигането им – това е мотивацията на подкрепящите това предложение.

Същевременно, в чл. 74, ал. 5 от Проектозакона е заложена възможността за изучаването на учебни предмети от областта на „глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното, предприемачеството и програмирането“ по учебни програми, одобрявани от директорите на съответните училища – съгласно ал. 8 на същия член. Без гаранции, че в евентуалното обучение по цитираните предмети ще се следват ясно дефинирани цели, задачи, тематики и методологии остават така разписаните текстове. Друго предложение е не само за утвърждаването на учебни програми по гражданско, здравно и интеркултурно образование от министъра на образованието, но и включването на конкретен текст в бъдещия Закон за училищното и предучилищното образование: „Държавният образователен стандарт за гражданското, здравното и интеркултуното образование включват и задължителните изисквания за учебното съдържание за общообразователна подготовка по трите предмета.“

Отделно предложение предвижда въвеждане на задължителни часове по здравна култура чрез предвиждането на отделен предмет по здравно образование. Очаквано, това е и сред най-подкрепяните предложения на платформата, имайки предвид особената нужда от предотвратяване на тревожните негативни тенденции сред децата и младите хора у нас като затлъстяването, злоупотребата с психоактивни вещества, ранното забременяване и пр.

Голям брой положителни гласове имат и предложенията при разработването на учебния план на гражданското образование да бъдат предвидени часове по предприемачество, както да бъде включена и темата за застъпничеството като процес, обединяващ група хора в подкрепа на дадена кауза. В тази връзка, широко застъпена е и необходимостта от развиването на политика в училищата за насърчаване талантите на всички деца, въвличането им в различни доброволчески инициативи, както и насърчаването на клубове по интереси между децата. «Участието на децата в подобни инициативи ще подкрепи тяхното психо-емоционално и социално израстване, както и ще демонстрира на практика, че промените зависят от всеки» – е един от аргументите за развиване на доброволческа култура в децата.

• Засилване и регламентиране ролята на неправителствените организации в образователния процес

Най-много предложения гражданите дадоха във връзка с възможностите за съвместна работа между училищата и неправителствените организации и относно въвеждането на т. нар. интегриран подход на обучение. «Училището да излезе от рамките си и да отиде при НПО-тата» – прозвуча гласът на участник в тематичната дискусия, която се състоя на 18 април в София.

А ето и някои от по-конкретните искания на гражданите, насочени към развитието на устойчива връзка между училищата и неправителствените организации:

• Училището да делегира част от обучението по предмета гражданско образование на експерти от НПО, както и да създава интерактивни програми на преподаване.

• Учителите да имат свобода в избора си на партниращи в образователния процес – експерти, НПО, лектори, като в учебния план да бъдат предвидени, например, часове за външно преподаване в различни области.
• Повече извънкласни дейности посредством взаимодействие между училището и НПО – да бъдат разработени механизми за участие на учениците в доброволчески дейности на НПО, както и да бъдат определени финансови ресурси за подкрепа на извънучилищни дейности на НПО с ученици. Участието в такъв тип активности да бъде вземано предвид при завършване на образованието и да бъдат удостоверявани придобитите умения и компетентности.
• Освен задължителната системна квалификация на учителите по гражданско образование, в допълнителните обучителни процеси да бъдат въвлечени експертни кадри от неправителствения сектор с оглед имплементирането на иновативни методи на преподаване.
• Въвеждането на специализирани програми за обучение на деца със специални образователни потребности, в които да бъде предвидено правото на НПО да предоставят образователни услуги. В тази връзка на проведената във Варна дискусия гражданите отправиха предложението държавните образователни изисквания да не бъдат критерии за оценка на деца със СОП, а да бъдат изработени специфични критерии и стандарти.
• Ролята на неправителствените организации в образователните процеси да бъде засилена чрез провеждането на обучения с цел повишаване качеството на квалификация на ресурсните учители, както и чрез осигуряването на обучения за родителите на деца с увреждания.
• Да бъде установено и регламентирано взаимодействие между социалните услуги (доставчици на които могат да бъдат и НПО) и училищата, които да имат общ план за развитието на децата, растящи в проблемна среда.

Събирането на конкретни предложения относно гражданското образование и промените в образователната система продължава. Съвсем скоро те ще бъдат изпратени до Парламента, за да получат своя отзвук от отговорните институции преди приемането на Закона за училищното и предучилищното образование. Следващата седмица очаквай и втората част с обобщените искания, получени до този момент.

Настоящата статия е част от проект на Български център за нестопанско право „Къщата на гражданското общество – общност за развитие“ (BG05/576), който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 (www.ngogrants.bg).


 

Автор: Анна Адамова, стажант в Български център за нестопанско право, докторант в Института за държавата и правото към БАН