Ще бъде ли 2024 годината на доброволчеството в България?

Два Законопроектa за доброволчеството
са внесени за разглеждане в Народното събрание

 

Българското общество традиционно има положително отношение към доброволчеството. То е безспорна ценност, която допринася за решаване на местни проблеми, сплотяване на общността, подпомагане на различни социални каузи.

Всеки път, когато има мащабно природно бедствие, акция за издирване на изчезнал, кризи като COVID 19 или като прилива на бежанци в първите месеци след избухването на войната в Украйна, на първа линия винаги има доброволци. Медии и политици изтъкват колко е важна тяхната роля, разказват се и лични истории на доброволци или получили помощ. Заговаря се дори и за нуждата от Закон за доброволчеството…

Въпреки всичко това в България доброволстват все още относително малко хора. Според изследване на агенция Алфа Рисърч, проведено през 2023 г., едва 34% от анкетираните са участвали някога в доброволческа инициатива в България.[1]

Но на какво се дължи това? Да се запитаме – колко от нас знаят как да намерят организация, която организира доброволческа дейност, за да станат доброволци? Колко от нас знаят какво да очакват, когато станат доброволци – трябва ли да се сключи договор, трябва ли да се премине обучение, някой ще поеме ли разноските за лечение в случай на злополука? Колко от нас могат да отделят време, за да доброволстват, а на колко от нас работодателят ще е склонен да одобри отпуск за доброволстване? А каква е въобще държавната политика и подкрепа за доброволците и за организиращите доброволчески дейности?

Отговорите на тези въпроси са или трудни, или спорни. Това се дължи на факта, че иначе съществуващите на практика обществени отношения, свързани с доброволстването, остават невидими за правото ни. Според сега действащата законова уредба в страната доброволческата дейност противоречи на Кодекса на труда, според който всеки труд се заплаща (съгласно чл.1 (2) от Кодекса на труда „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“, а чл. 242 постановява, че „положеният труд по трудово правоотношение е възмезден“). Това може да създаде ситуация, в която доброволецът и/или организацията, към която той извършва дейност, да бъдат глобени за доброто дело под претекст „прикрито трудово правоотношение“. Друг подобен парадокс е свързан с направени и възстановени разходи на доброволеца, които съгласно сега действащото законодателство могат да се разтълкуват като доход за доброволеца и да се облагат с данъци и осигуровки.

Именно затова е необходим Закон за доброволчеството, който да има благоприятно въздействие върху развитието и популяризирането на доброволчеството в България, като регулира:

• правоотношенията, свързани с доброволчеството;
• държавна политика за насърчаване на доброволчеството;
• мерки за насърчаване на гражданите да се включват в доброволчески инициативи;
• мерки за насърчаване и подкрепа на организатори на доброволчески инициативи;
• гаранции за безопасността и сигурността на доброволци и лица, ползващи се от доброволческа дейност.

Всъщност идеята за Закон за доброволчеството въобще не е нова. Тя е дългогодишна кауза на Българския център за нестопанско право (БЦНП) и много граждански организации. Още през 2007 г. БЦНП заедно с група организации, работещи с доброволци, изработиха предложение за Законопроект за доброволчеството.[2] През 2010 г. в контекста на предстоящата Европейска година на доброволчеството[3] отново широк кръг организации водиха кампания за приемане на Закон за доброволчеството. В резултат на тези усилия на гражданското общество през 2012 г. бе предложен в Народното събрание за първи път Законопроект за доброволчеството. Въпреки декларираната подкрепа от широк кръг политически сили обаче до финално приемане на проекта не се стигна. Така до 2024 г. в Народно събрание е предлаган Законопроект за доброволчеството 6 пъти, а именно:

• През 2012: Законопроект за доброволчеството, внесен от МС;
• През 2013: Законопроект за доброволчеството, внесен от група народни представители от ГЕРБ;
• През 2016: Законопроект за доброволчеството, внесен от група народни представители от Реформаторския блок (някои от тях са народни представители и в настоящия Парламент от различни политически формации);
• През 2016: Законопроект за доброволчеството, внесен от група народни представители от ГЕРБ;
• През 2017: Законопроект за доброволчеството, внесен от група народни представители от ГЕРБ и Обединени патриоти;
• През 2022: Законопроект за доброволчеството, внесен от група народни представители от ГЕРБ.

През 2023 г. Министерството на младежта и спорта пое инициативата за изготвяне на пореден Законопроект за доброволчеството, като сформира работна група. Междувременно в началото на 2024 народни представители от ГЕРБ и БСП предложиха свои законопроекти за добровочеството – Законопроект за доброволчеството – сигнатура 49-454-01-12 и Законопроект за доброволчеството – сигнатура 49-454-01-10. И двата законопроекта предлагат сходни и добри законодателни решения, които вече са били обсъждани през годините:

• Уреждане на два вида доброволчество – краткосрочно и дългосрочно;
• Дефиниране на основни понятия, включително и корпоративно доброволчество;
• Уреждане на правата на доброволците и задълженията на организаторите на доброволческа дейност;
• Регламентиране на насърчителни мерки като възможност за ползване на поне 3 дни неплатен отпуск за участие в доброволчески дейности (а в случай че е уговорено с работодателя или в колективен трудов договор – и платен отпуск).

Въпреки това при активно участие на всички заинтересовани страни в дебатите по законопроектите могат да се направят и още подобрения. БЦНП вече изрази свое подробно становище по тях. Основни акценти от него са:

• Необходимостта от подробно регламентиране на държавна политика за насърчаване на доброволчеството, която да включва и финансов механизъм за подпомагане на организациите, организиращи доброволческа дейност:

Органите на държавната власт и местното самоуправление следва да водят целенасочена политика за насърчаване на доброволчеството, която следва да включва и конкретен финансов механизъм за подпомагане на организаторите на доброволческа дейност. Това се налага, защото организаторът има редица разходи, свързани с набиране, обучение и съпровождане на доброволеца, и които не би следвало да се покриват от доброволеца, който отдава времето и уменията си за изпълнение на дейността. Такива разходи включват например: разходи за организация и координация, за разпространение на информация за доброволческата дейност, за инструктаж и обучение на доброволците, за осигуряване на подходящо облекло, консумативи и храна на доброволците, за  пътни разходи на доброволеца и др. Тези разходи в общия случай се явяват непосилни за организатора на доброволческа дейност и липсата на подкрепа в тази посока е сериозна пречка пред развитието на доброволчеството;

• Изключване или ограничаване на възможността органи на държавна власт и на местно самоуправление да са организатори на доброволческа дейност.

В сега действащото законодателство съществува изрична детайлна уредба на доброволчеството по отношение единствено на доброволните формирования при бедствия и аварии (чрез Закона за защита при бедствия). Тази уредба се явява специална и няма да бъде засегната от бъдещ общ Закон за доброволчеството. От друга страна, общо регламентиране на органите на държавна власт и на местното самоуправление като възможни организатори на доброволческа дейност не е оправдано. По този начин се създава риск органите на държавна власт нерегламентирано да експлоатират доброволци за изпълнение на дейности, които са задължение на властите, предвидени като конкретни правомощия в съответните нормативни актове. Доколкото гражданите следва да държат властта отговорна при неизпълнение на задължение и по частна инициатива в някои случаи да решават проблеми при бездействие на властта, не е допустимо властта да компенсира организационните си дефицити чрез доброволци;

• Въздържане от създаване на ненужни регистри и административни тежести без яснота какви конкретни цели те обслужват.

Създаването на централизиран регистър на доброволците в България, съдържащ „имената, единния граждански номер (личен номер на чужденец), постоянен и настоящ адрес на доброволеца, мероприятието, в което е зает, мястото и дейностите, които ще извършва, както и началната дата и срока, в който се извършва доброволческата дейност“, би представлявало обработка на голям обем лични данни и съответно – съставляващо сериозен риск за правата на гражданите. Законопроектът не урежда какъв ще е режимът на достъп до тези данни и необходимите ресурси, които ще трябва да се отделят от бюджета за изготвяне на оценка на риска и изграждане на сигурна система за администриране на данните. Предвидената бланкетна норма в законопроекта („Личните данни, които подлежат на вписване в регистъра, се събират и съхраняват в съответствие със Закона за личните данни“) не може да адресира посочените дефицити.

 

Приемането на Закон за доброволчеството е в интерес на всеки един гражданин. Този закон не може да се разглежда като закона на една или друга партия, като кауза на една или друга политическа идеология – той е на доброволците и е кауза на цялото ни общество. Затова трябва да разчитаме на надпартийна и експертна дискусия, която да осигури най-добрите, устойчиви и ефективни законодателни решения.

С пълното становище на БЦНП можете да се запознаете тук. Можете и вие да допринесете към дебата за създаване на добър и работещ Закон за доброволчеството, като изпратите становище до водещата Комисия по правни въпроси на ел. поща – 49_kpv@parliament.bg