Умението да даряваме умно – въпрос на отговорност и самоуважение

Текстът е изготвен от журналиста Зарина Василева в рамките на проект "Дигитални демокрации vs. Дигитални диктатури" (ACF/970) на Български център за нестопанско право, финансиран от Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

97 милиона лева са дарени през кризисната 2021 година, като всеки втори българин е направил дарение, според Годишния анализ на дарителството на Български дарителски форум (БДФ).

15 милиона лева в помощ на над 1 500 различни каузи и 1500 човека, които даряват всеки ден. Така изглежда равносметката на DMS – Единен дарителски номер 17 777 за  15 години.

Зад цифрите стоят истински хора с техните спасени животи, сбъднати мечти и спечелени битки. През последните години сме свидетели на десетки благотворителни кампании,  успяващи да съберат огромни суми дори само за едно денонощие. Кой е двигателят на българския алтруизъм? Ценност ли е дарителството и умеем ли да го преподаваме? С какви предизвикателствата се сблъскват организациите и дарителите днес?

Дарителството като избор и гражданска позиция

Устроени сме да даваме и да правим добро. Проявата на грижа към другия е толкова естествен процес, че обратното поведение е определено като патология. Това умение се разраства заедно с личността, познанието и опита, затова е изключително важно да бъде възпитавано и мотивирано от най-ранна детска възраст.

Даряването предизвиква силно чувство на удоволствие и дълбока благодарност, независимо от коя страна на дарителския процес се намираме. Нещо повече – то изгражда положителен имидж в обществото и повишава кредита на доверие. Колективната ангажираност в съответствие с взаимния алтруизъм е една от най-силните социални норми, която е в основата на самоуважението. А именно самоуважението и радостта да помогнеш на другия са базисните основи за изграждането и функционирането на личността.

Според Теодора Бакърджиева, изпълнителен директор на БДФ, анализите за това как се развиват дарителските практики сред индивидуални, корпоративни дарители и фондации, категорично показват, че дарителството се установява като ценност както сред институционалните, така и сред индивидуалните дарители. Нещо повече – то се разпознава като смислен и естествен начин да участваш пълноценно в едно общество. Не само при спешните и кризисни ситуации, които предизвикват пик на дарителската вълна, но и извън тях хората избират да подкрепят различни каузи, с които са обвързани емоционално, и то в дългосрочен план:

Макар на годишна база най-много да даряват компании и фондации, а едва на трето място са индивидуални дарители, през последните години имаме запазване на тенденцията да се увеличава броят на хората, които даряват. От друга страна,  това че България е все още най-бедна в ЕС проличава и в дарителската култура – хората, които не са дарявали, посочват финансовото си състояние като причина за това. На този фон проучването, направено от Алфа рисърч за дарителските нагласи на физическите лица, показва повишаване на дарителската активност сред дарители, които не са в активна трудова възраст и не живеят в големи градове. Това беше особено осезаема тенденция конкретно през 2020г, когато хората откликваха за преодоляване на последствията от COVID – 19 пандемията – здравни и социални.

Ценността да даряваш е неизменна част от традиционното образование, убедени са от БДФ, затова една от успешните инициативи на организацията е програмата „Научи се да даряваш“, която се провежда за седма поредна година в българските училища. В рамките на инициативата, представители на местни граждански организации се включват като лектори и гости по различни теми и децата започват естествено да разпознават екипите и каузите на активните организации и сдружения в тяхната общност. Развитието на емпатията и отговорността у децата е в основата на програмата, която ги учи как да бъдат чувствителни и полезни за своята общност, разказва Боряна Кирилова, комуникационен експерт и координатор в БДФ:

Ефектът върху децата е безусловен – колкото по-дълго участват в програмата, толкова повече се учат на базисни ценности, свързани както с умението да видиш нуждата на другия, така и възможността да помогнеш. Децата се учат да разбират проблемите и да открият начини за участие и помощ. Нещо повече – учениците, ангажирани в програмата, постигат по-висок успех и имат по-големи постижения.

Подобни програми предоставят на децата умения за разпознаване и управление на емоциите им, както и механизми за справяне с непознати ситуации. Според проучванията, децата в училищна възраст се учат на емпатия от просоциално съдържание от медиите поради липса на достатъчно ресурси в образователните програми.

Ролята на медиите в изграждането на дарителска култура е изключително важна не само сред децата. Отражение на пряката зависимост от публикувани материали за благотворителност и направените дарения, се открива в следното съотношение: Според анализа на БДФ – през 2020 година публикациите за благотворителност и доброволчество са нараснали двойно – общо 105 599 на фона на 48 428 през 2019 г.; темата благотворителност се комуникира с позитивен тон, бележещ повишение от 35% спрямо 25% през 2019 година. Наблюдава се, че когато има екстремни ситуации – природни, хуманитарни, социални кризи, темата „дарителство“ влиза по-активно в дневния ред на медиите, като колкото повече в медиите се отразяват конкретни апели за подкрепа или успешни примери за това как чрез дарителство и доброволчество се постига значима промяна, нарастват и броят на хората, които даряват през съответната година, а също и обемът на предоставената подкрепа.

Надя Шабани, директор на Български център за нестопанско право, също е убедена, че дарителството e не само акт на емпатия, но и форма на гражданско поведение, което несъмнено трябва да се възпитава и за него трябва да бъдат изградени необходимите условия:

Днес гражданското поведение все повече се утвърждава, но то е в пряка зависимост от два фактора – как развиваме и обогатяваме културата на дарителството и доброволчеството; и какво държавата прави като политика, за да създаде подходящите условия за това поведение. Въпреки че кризите с коронавируса, украинските бежанци и природните бедствия, недвусмислено показаха здравата тъкан на българското общество и способността му да предизвиква реална промяна, културата на даряване като част от гражданското поведение и образование не е достатъчно силно развита.

За развитието на тази култура е изключително важна средата – тя трябва да е с минимум препятствия пред човека, решил да дари, и той да е улеснен в намеренията си. Именно тук е ролята на гражданските организации – не само да скъсят и улеснят пътя, но и да предоставят пълна отчетност на дарителя, защото прозрачността и отчетността към дарителите са гаранциите, че процесите са правилни. Чрез основните си инструменти – доброволчество, дарителство и мобилизиране, гражданските организации са тези, които помагат на хората да управляват различни каузи и процеси и да ги убедят, че дарението не е значимо, с оглед на това колко е голямо, а с оглед на акта на даряване. Гражданските организации обаче са твърде малко за България и намаляват все повече, поради липса на достатъчно стимули и възможности хората да са граждански активни.

В подкрепа на думите на Надя Шабани са и данните от
Индекса за устойчивост на неправителствените организации в България за 2021 г.  , които показват сериозен спад и на служителите в неправителствените организации, и на доброволците. Само 13 736 от гражданските организации (чиито брой според Агенцията по вписвания е над 23 000) са подали финансови отчети. Според Индекса това е истинският показател за реално работещите организации.  Служителите в неправителствени организации през 2020 г. са били 28 672, а доброволците –  72 065. За сравнение през 2019 г. служителите в гражданските организации са били 29 000, а доброволците – 86 000. Според Индекса, България се нарежда на 10-о място, дори след Украйна, като най-лоша е оценката за финансовата устойчивост. 

Сред основните ангажименти на организациите, които професионално работят за развиване на дарителството и на гражданския сектор, е и това да проследяват отблизо как институциите изграждат средата, в която гражданските организации работят – до колко държавата припознава своя ангажимент да насърчава гражданския сектор и конкретно дарителството или обратно – създава пречки и ограничения:

Един от успехите, с които много се гордеем, е извоюването на това да няма ДДС върху дарителските SMS-и. Следим непрекъснато и полето на законотворчеството през призмата на гражданска организация за това до колко правата и интересите в гражданския сектор са защитени. През последните години имаше опити да бъдат прокарвани различни закони, които директно или косвено ограничават правата за сдружаване, правата на гражданските организации, въвеждат допълнителни административни тежести и ангажименти за юридическите лица с нестопанска цел. Зад тези опити стоят партии, които открито заявяват своя дневен ред и политически амбиции. Те са умели в публичното говорене и успяват да поляризират общественото мнение и да налагат свои убеждения. Въпреки че гражданският сектор е нехомогенен, съумяваме да обединяваме усилията си срещу подобни рискове за гражданските ни права, споделя Теодора Бакърджиева.

Да спасиш живот с един SMS

Едни от най-честитите и спешни кампании в дарителската платформа DMS са тези, свързани с лечение на деца и възрастни хора. Въпреки успеваемостта им, Теодора Бакърджиева смята, че те не бива да компенсират ангажиментите и отговорността на държавата:

Ние мечтаем DMS да се развие в платформа, в която няма кампании за лечение на хора. Това, от една страна, ще означава, че държавните институции си вършат работата, че няма дефицити в достъпа до здравеопазване и всички по много ефективен начин могат да се възползват от услугите, които институциите им предоставят. От друга страна – вниманието на индивидуалния дарител ще бъде фокусирано и върху други смислени кампании и проекти. За съжаление, ситуацията е такава, че почти половината от активните кампании на DMS платформата са за осигуряване на скъпоструващо лечение и рехабилитации. Това са и кампаниите, които изискват навременна реакция и най-бързо успяват да наберат подкрепа. Именно заради тази спешност и огромна отговорност ние не правим компромис относно гаранциите, че е спазена процедурата по стартиране на кампанията за набиране на средства за необходимото лечение

Процесите на одобрение на кампании в платформата са изключително оптимизирани – когато всички документи са осигурени, общественият борд на DMS взима решение за допускане на кампании почти светкавично – в рамките на 24 до 48 часа. При спешни кризи и бедствия, като последен пример са наводненията в карловските села, такива решения се взимат много бързо.

Теодора Бакърджиева  разкрива и едни от фундаментите, на които се гради дарителската платформа, а именно отчетността и прозрачността:

Те са ключовите фактори за доверието както при спешни, така и при дългосрочни и устойчиви каузи. Платформата предоставя данни в реално време за изпратените дарителски SMS-и или дарения, постъпили онлайн и по банков път, както и месечни отчети, за да могат хората да се ориентират какво се е случило относно конкретна кампания. Търсим и обратна връзка от екипите, които стартират кампании, за да проследим прогреса и успеваемостта и всеки, който е подкрепил кампанията напълно убедено да разбира неговия личен принос. Важно е и тези резултати да бъдат представени ясно и достъпно, а не само като суха статистика. Много често при кампаниите за лечение, които не продължават, близките на починалия решават набраните до момента и нереализирани дарения да бъдат дарени за друга кампания за лечение, на която биха помогнали.  Хората са изключително благодарни, защото заедно с дарението се предава и усещането, че не си сам, че си разбран и подкрепен в тази несправедлива битка. Ние винаги се стремим обективно да представяме историята, без да си позволяваме да злоупотребим с доверието и достойнството на хората и техните близки.

Екипът на БДФ е категоричен, че е недопустимо апелите за лечение на деца да бъдат видими през крайно неуважителни кампании към личността на децата и техните семейства.

Важно е да се припомни, че децата са признати като морални и правни субекти, притежаващи основни права. Според Конвенцията на детето на ООН, те трябва да водят пълноценен и достоен живот в условия, които осигуряват достойнството им, поощряват самостоятелността и улесняват активното им участие в обществото. Детето има право на мнение по всички въпроси, отнасящи се до него. Нарушаването на тези права не може да бъде оправдано с целите на кампаниите. Благосъстоянието и достойнството на дето трябва да бъдат водещи. Нещо повече – публикуването на снимки и материали, показващи децата в уязвимост и страдание не само са в нарушение с основни законови и етични норми и поставят децата в риск, но и обричат кампаниите на неуспех. Според изследванията, изображенията, които показват лицата усмихнати и щастливи, предизвикват подобни емоции и дарителите оценяват кампанията в по-благоприятна светлина, като с дарението си искат да запазят усещането за щастие.

Дарителството като култура и отговорност

В основата на просоциалното поведение е необходимостта от взаимодействие между хората, но наред с желанието да разберем другия и да проявим състрадание, то е и една от социалните норми, от която най-силно черпим самоуважение. Историята на дарителството в България, събрана в тритомната енциклопедия „Дарителството" и издадена от БДФ, показва именно разностранния и достоен образ на българския дарител. Хора, различни по социален статус, образование, финансови възможности, са обединени единствено от съпричастност и желание за достоен живот. Твърдо уверени, че „има смисъл да завещават земи, пари, акции, имоти и така да изградят една модерна страна“, те създават една щедра и етична общност, на чиито плодове се радваме и днес, въпреки умъртвяването ѝ по време на комунистическата власт.

Днес дарителството едновременно се обляга на тези здрави свои корени, като се опитва да компенсира най-ужасния период в своята история. Важен аспект от съвременната култура на дарителството са все по-критичните дарители. Те напълно осъзнато взимат решение да дарят своите средства, материали или труд и след това търсят обратна връзка как техните дарени ресурси са допринесли за решаването на проблем или реализирането на идея. Самосъзнанието и критичността на дарителите ги прави все по-бдителни за кампаниите и организаторите им.

Сред положителните примери в диалога държава – граждански сектор, експертите от гражданските организации отчитат учредяването на Съвета за развитие на гражданското общество. В усилията си да отговори на кризата с украинските бежанци, държавата се обръща към гражданските организации, работещи на терен. Това поставя добра основа за диалог и доверие между институциите и гражданския сектор. В създадените  работни групи се включват над четиридесет граждански организации от цялата страна.

Съветът от една страна е платформа, на която гласовете на гражданските организации да бъдат чути, а от друга – средство за въздействие върху изпълнителната власт да бъде по-отворена към хората и гражданските инициативи. Процесът не е лесен на фона на динамиката в обществото и при наличие на големите кризи от всякакво естество от последните години, но въпреки това сме убедени, че това е инструментът, който може да гарантира диалога между институциите и хората, споделя Надя Шабани.

Улеснени в желанието си да помогнат на смислени каузи, дарителите биха ги подкрепяли все по-системно, а не само стихийно. Защото дарителството, освен част от естествения стремеж на човек да създава и да бъде част от нещо добро, е и радост, от която всички ние имаме нужда, убедени са от БДФ.

Според Проучване на Алфа рисърч, направено по поръчка на БДФ всеки втори българин е дарявал през 2021 г. Като най – често това са били парични средства, следвани от вещи/стоки и на последно място чрез личен труд. Освен традиционния избор за дарения за подкрепа на каузи в сферата на здравеопазването, се наблюдава и тенденция за подкрепа на кампании на конкретни корпоративни и граждански организации, както и да се купуват продукти, обвързани с кауза.

Множеството успешни каузи от последните години доказват, че когато хората са свидетели и разпознават категорично нуждата от подкрепа в криза, бедствие или друга несправедливост, те намират начини да откликнат, да помогнат и да дарят. Днес обаче е все по-важно дарителството да бъде не просто спонтанен акт на емпатия, а съзнателен и отговорен избор. Защото именно интелигентността и благотворителността са най-големите човешки ценности.

За автора:

Зарина Василева е дългогодишен журналист, отличена е с престижното отличие „Журналистика за развитие – 2020“. Завършила е „Право“ и „Журналистика и медии”. Към момента е докторант по онлайн журналистика  във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“.

Виж дискусията "Дарителството – имидж стратегия или чиста емпатия" тук: