Въпроси и отговори за Съвета за развитие на гражданското общество
Какво е гражданска организация?
Буквално – това са хора, обединени около общи цели или кауза. Крайната цел е да постигнат нещо, което е важно за тях – да опазят природата, да помогнат на някой, който е уязвим, да защитят една идея. Така наричаме и тези организации – граждански, защото са на и за хората.
Гражданските организации са разнообразни и работят във всяка обществена сфера:
- от здравеопазването – например, сдружения, които защитават правата на пациентите, събират пари за лечение, нови методи за подкрепа на болни хора и др.
- през екологията – например, организациите за защита на животните, на природните богатства, на биоразнообразието и пр.
- до демокрацията, гражданските права и правата на човека – например, организациите, които изискват да има реална борба с корупцията, повече отчетност на институциите, лесен достъп до обществена информация, възможност за гражданско участие и пр.
Какво е гражданско участие?
Гражданското участие е като дистанционното на телевизора – използваме едно и също копче, за да включваме телевизора, но имаме десетки други, чрез които управляваме какво, кога и как ще гледаме. Така е и с участието ни като граждани в управлението – използваме момента на изборите, за да гласуваме за някого, но след това има много начини да дадем мнение и предложения за решенията, които управляващите взимат между изборите. Такива начини за участие са, например, изпращане на становища, петиции, обществените обсъждания по дадена тема или пък различни форми на съвети, които консултират взимането на конкретни решения.
Една от най-важните задачи на гражданските организации е именно участието. Те измислят и използват различните начини, чрез които хората да участват и да постигат промяната, за която се борят – в законодателството, в практиките или дори в цяла система (например, в образователната система – където гражданското образование е вече самостоятелен предмет в учебната програма, благодарение на усилията на граждански организации).
Какъв е смисълът от гражданското участие?
Смисълът е да не губим контрол над решенията, които се взимат от управляващите – гражданското участие признава правото ни на мнение относно обществените теми, което трябва да бъде зачитано от властимащите.
Смисълът е и да бъдем активни участници в обществения живот – да даваме предложения за промени и пряко да участваме в инициативи, които помагат за общественото развитие.
Защо е необходим структуриран начин на гражданско участие?
Това е като: „Има ли смисъл да строим къщи?“ – можем да живеем и в палатки, но къщата ни дава сигурност и спокойствие, че имаме пространство, което няма да изчезне след първата буря.
Гражданското участие е пряко свързано с това хората да влияят на политиките в държавата, да ги одобряват или не. Ето защо е задължително да има установени и сигурни, т.нар. структурирани начини за участие, които да не зависят от волята на управляващите – дали да ги има или не. Затова има редица закони, които уреждат гражданското участие в различни форми – например, в закона е разписано, че изпращането на становище по някой проект на закон, предложен от Министерски съвет, става чрез платформата www.strategy.bg, за което гражданите имат 30-дневен срок.
Важно е обаче и начините за гражданско участие да са съвременни, достъпни и лесни за използване от всеки човек.
Какво е Съвет за развитие на гражданското общество?
Накратко – СРГО. От много години идеята за създаване на такъв съвет съществува и вече е факт. Това е структуриран начин за гражданско участие.
Този съвет се състои от граждански организации, които са избрани от други граждански организации, именно със задачата да се осигури повече възможност за диалог и дискусии за подкрепа на гражданските инициативи в България. Иначе казано, този съвет ще има функцията на граждански контрол спрямо решенията, които управляващите взимат относно гражданското общество – какви начини на участие да се използват, за насърчаването на гражданската активност, за решаването на конкретни проблеми, които са от значение за целия граждански сектор.
Кой участва в СРГО?
На всеки три години гражданските организации гласуват и избират 14 организации в обществена полза, които влизат в състава на Съвета. Министерски съвет определя за председател на СРГО един от заместник министър-председателите. Така се гарантира, че ще има диалог между гражданските организации и управляващите, които ще стоят на една маса.
В първия мандат на СРГО негови членове са:
1.Фондация „Български център за нестопанско право“
2.Сдружение „Български дарителски форум“
3.Фондация „Работилница за граждански инициативи“
4.Фондация „Светът на Мария“
5.Фондация „Български фонд за жените“
6.Сдружение „Асоциация на европейските журналисти – България“
7.Фондация „Заедно в час“
8.Сдружение „Български Червен кръст“
9.Сдружение „Български хелзински комитет“
10.Фондация „За нашите деца“
11.Сдружение „Асоциация на парковете в България“
12.Сдружение „Българска асоциация за алтернативен туризъм“
13.Фондация „Карин дом“
14.Сдружение „Еквилибриум“
Членовете на СРГО не получават финансиране за участието си в него, което е и гаранция за тяхната независимост и им позволява да останат критични към властта.
За какво ще работи СРГО?
Основната задача на СРГО е да помогне на държавата в разработването и следването на ясна политика за насърчаване на гражданската активност и подкрепа на гражданските организации, които допринасят за общественото развитие. Приоритет на СРГО е и да гарантира, че държавата ще заделя средства за подпомагане на различни граждански инициативи и че това ще става на конкурсен принцип, по прозрачен и достъпен и за всички граждански организации.
Какво ще се промени сега, когато вече има СРГО?
Демокрацията е процес на постоянен диалог, в който решенията се взимат от хората – чрез нашите представители (управляващите), но и с нашето участие. Създаването на Съвета е изграждане на такова сигурно пространство, в което диалогът с гражданските организации е постоянен и гарантиран.
Можем да опишем разликата така – преди организациите бяха на първия етаж и понякога се качваха на втория, където се срещаха с управляващите понякога по различни теми; сега организациите имат определено място на втория етаж, където ще могат редовно да провеждат срещи с управляващите за обсъждане на текущото и стратегическо развитие на гражданския сектор.
Защо трябва Стратегия за развитие на гражданските организации?
„Казаното отлита, писаното остава“ – гласи една латинска сентенция. Стратегията е именно гарантът, че държавата ще има ясна и последователна политика спрямо гражданския сектор. Политика, която ще е разработена с участието на самите граждански организации – за да бъдат ясни техните нужди и предложения за решаване на съществуващите проблеми. И политика, за чието спазване ще е гарант Съветът – чрез ежегодно наблюдение и съставяне на план за изпълнение на стратегията.
Стратегията е посоката, в която искаме да се развива гражданското общество у нас. А без посока, казват няма път.
Какъв ще е приоритетът на БЦНП в СРГО?
Наш основен приоритет ще бъде да гарантираме, че СРГО ще работи прозрачно и включващо. Задача за нас ще бъде да създадем правила и условия, така че СРГО да води постоянен диалог с организации, които не са членове на съвета, но имат отношение към даден въпрос, който СРГО обсъжда – чрез използване на различни гъвкави и лесни инструменти за участие, допитване и обсъждане. Ще настояваме СРГО да има модел на работа, който искаме и институциите да следват в процеса на вземане на решения – на откритост и диалог с гражданския сектор.
БЦНП бяхме избрани на първо място в гласуването за членове на Съвета. Разбира се, това за нас означава още по-голяма отговорност, но и последни да бяхме, приоритетите ни нямаше да са по-различни. Защото това е част от нашата мисия.
