Граждани и неправителствени организации обединяват усилията си и ще настояват за обсъждане и приемане на пълния пакет с отдавна подготвените предложения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Исканите промени в нормативния акт са в три основни направления: създаване на държавен фонд за подкрепа на иновативни идеи на конкурсен принцип, на консултативен съвет към министър-председателя и промени в процедурата по регистрацията на НПО.

Вчера Министерският съвет прие едно от предложенията за промени в ЗЮЛНЦ: прехвърляне на регистрацията на НПО от окръжните съдилища към Агенцията по вписванията. Сега предстои внасянето му в Народното събрание.

„Тази стъпка ще облекчи административните процедури за гражданските организации и ще увеличи тяхната прозрачност и отчетност. За да имаме обаче наистина работещ закон, който да осигури промяната, от която се нуждае гражданският сектор, другите две поправки – създаването на фонд и съвет също трябва да бъдат гласувани и приети“, коментира Любен Панов, директор на Българския център за нестопанско право. 

Пакетът за промени в ЗЮЛНЦ и в трите направления беше изготвен на основата  на приетата още през 2012 г. държавна стратегия за НПО. През 2015 г. той премина процедура на обществено обсъждане и предстоеше да бъде внесен в Народното събрание. Не е ясно обаче каква ще бъде съдбата на другите две промени.

Според водещи организации, сега действащият закон, приет преди 15 г., даде добра основа за развитието на гражданския сектор. Данните за развитието на сектора в България обаче показват, че той вече не е достатъчен за да осигури насърчаваща за развитието на организациите среда.

Поради това е важно приемането и на другите две предложения в ЗЮЛНЦ. Те целят:

1. Осигуряване на възможности за стратегическо партньорство с държавата при изготвяне на политики, свързани с неправителствения сектор. Въпреки че в момента у нас действат редица структури, които се занимават с определени политики, те все още покриват само специфични сфери като например работа на хора с увреждания. Тук предвижданата поправка в ЗЮЛНЦ е създаването на консултативен съвет към министър-председателя, в който да участват представители на по-широк кръг организациии.
2. Финансова устойчивост на НПО. Една от най-уязвимите страни на гражданските организации в България е липсата на финансова устойчивост. В момента, основната част от финансирането на НПО у нас идва от два механизма: Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство и Българо-швейцарската програма за сътрудничество. По този начин, огромен процент от гражданските организации в България, особено онези, които работят в сфери като защита на човешките права, нямат финансова стабилност в дългосрочен план. Това ще стане видимо още в края на тази година, когато част от проектите финансирани от двата донора приключат. Затова едно от основните предложения за промени в ЗЮЛНЦ е създаването на специален фонд, финансиран от държавата, който да подкрепя на конкурсен принцип добри идеи на неправителствени организации, които имат потенциал да се превърнат в държавни политики.

За да подкрепи по-бързото приемане на поправките в ЗЮЛНЦ, Българският център за нестопанско право, Форум гражданско участие, Български дарителски форум и Национална мрежа за децата инициират събиране на подкрепа за приемането и на тези две предложения. Петицията може да бъде намерена на http://www.ngobg.info/bg/campaigns/213-призив-за-приемане-на-промени-в-закона-за-юридическите-лица-с.html

„Подпишете петицията и подкрепете приемането на промените в ЗЮЛНЦ. Само така ние, гражданските организации, ще можем да продължим пълноценно да изпълняваме нашата мисия в подкрепа на обществото. Вярваме, че е дошъл моментът за промяна“, коментира Любен Панов.

Допълнителна информация:

• Гражданските организации бяха сред първите, които оказаха подкрепа след невижданите бедствия през 2014 и 2015 г. Те събираха доброволци, раздаваха храна, дрехи и помощи на хиляди нуждаещи се, помагаха за възстановяването на домовете им, училищата, детските градини.

• Гражданските организации отстояват правата на най-уязвимите групи в обществото: жертвите на трафик и домашно насилие, наркозависимите, хората с увреждания, бежанците. Те осигуряват подслон и подкрепа на хора в затруднено положение, като им предоставят над 200 вида услуги.

• Гражданските организации ангажираха  близо 100 000 постоянно заети и доброволци за решаване на обществени проблеми през последните години.

• Гражданските организации започнаха процеса по закриване на социалните домове за деца в България и въведоха модела на приемна грижа. Те бяха в основата на създаването и гарантирането за доброто функциониране на фонд „Ин витро“ и Фонд за лечение на деца. Всички тези инициативи впоследствие станаха успешни политики на държавата. Гражданските организации мотивираха младите хора да останат в България, помагаха им да изградят кариерата си в нашата страна, да бъдат активни и въвлечени в живота на обществото.

• Гражданските организации се грижеха за опазване на природата в България, като подпомагаха запазването, почистването, облагородяването и развитието на природни паркове и резервати, въвеждаха успешни модели за устойчив туризъм, оживяваха селските райони и развиваха техните общности, показваха на деца и млади хора как да се грижат за околната среда.