Време за четене: 1 минута

Законопроект за „регистрация на чуждестранни агенти“ – когато законодателната инициатива се използва за политическа пропаганда и атака срещу правата на гражданите

 

Внесеният в Народно събрание на 27.10.2022 г. Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти от група народни представители от ПП „Възраждане“ е пореден пример за анти-демократичната тенденция през последните години за използване на законодателна инициатива за стигматизиране на гражданските организации в България и атака срещу основополагащите разбирания за защита на граждански права – свободата на изразяване, сдружаване и мирни събрания на гражданите.

И този законопроект, както и всички предходни, съдържа очевидни противоречия с Конституцията на Република България, Европейската конвенция за правата на човека и правото на ЕС. Именно поради тази причинна досегашните опити до този момент са отхвърляни или въобще не са разглеждани от парламента и парламентарните комисии. Въпреки това всеки такъв законопроект е бил използван активно от партията предложител за политическа пропаганда и водене на очернящи кампании срещу определени граждански организации, медии и конкретни хора.

 

Историята се повтаря…

Още през март 2013 г. Яне Янев и група народни представители внасят ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ, с който се предлага въвеждане на изискването членовете на управителните органи на НПО в обществена полза и техните най-близки роднини да декларират всички свои лични доходи и имущество. Скритата цел на предложението е чрез непропорционални административни тежести да се ограничи създаването на нови и дейността на вече съществуващи граждански организации както и да се създадат законови възможности за институционален натиск и репресия върху хора участващи в управлението на организации изразяващи критично срещу властта мнение. Това предложение отпада от финално приетия от Народното събрание законопроект, но въпреки това чрез него се е разпространило целеното внушение – НПО и свързаните с тях лица отклоняват средства и извършват съмнителни дейности.

През същата 2013 г. Волен Сидеров и група народни представители внасят ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, с който предлагат създаването на нов чл. 155в, който гласи: „Който манифестира публично своята или на други хомосексуална ориентация или принадлежност, чрез организация или участие в митинги, шествия и паради или чрез средствата за масова информация и Интернет, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.” Предложението очевидно е в разрез с правото на изразяване и свободата на мирни събрания и представлява директна атака срещу дейността на определени правозащитни граждански организации.

В края на януари 2014 година над неправителствените организации и правата на гражданите надвисва нова заплаха – широката дефиниция за предателство и поставяне в услуга на чужди организации, включена в изцяло новия проект на Наказателен кодекс. Документът предизвиква множество критики и управляващите тогава решиха да проведат широко обсъждане, което така и не се случва заради падането от власт на кабинета Орешарски. Законопроектът не се внася повторно в следващите народни събрания.

През 2019 г. ВМРО и Атака опитват да сложат юзди и на професионалните организациите на съдиите, прокурорите и следователите. С промени в Закона за съдебната власт Атака поиска правото на участие в професионални и неправителствени организации да отпадне, а ВМРО настоя финансирането на тези организации да се ограничи до постъпления от членовете и пари по европейски програми. При гласуването на законопроекта в пленарна зала в началото на 2020 г. правосъдният министър Данаил Кирилов помоли и двете точки да бъдат отхвърлени, а дебат по тях изобщо да не се състои.

По-късно през 2020 г., и едва две седмици след като Съдът на ЕС обявява за дискриминационен унгарския Закон за прозрачност, в Народното събрание бе внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който предвижда въвеждане на аналогични на унгарските мерки:

  • Създаване на Регистър за финансираните от чужбина юридически лица с нестопанска цел към министерство на финансите – всички юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) в обществена полза да декларират всяко финансиране над 1000 лв. в 7-дневен срок от получаването му, когато средствата са от чужда държава, чуждестранно юридическо или физическо лице, с изключение на средствата от Европейски съюз.
  • Правомощия на министъра на финансите да инициира финансова инспекция в ЮЛНЦ, налагане на имуществени санкции и прекратяване на ЮЛНЦ при неподаване на декларация при получено от чужбина финансиране;
  • Задължение за председателите и членовете на органите за управление на ЮЛНЦ ежегодно да декларират имуществото си пред КПКОНПИ, когато ЮЛНЦ получава финансиране от чужбина (с изключение на ЕС). Към момента подобно задължение имат лица заемащи висши публични длъжности.
  • Подобни задължения не са предвидени за ЮЛНЦ (и лицата заемащи ръководни постове в тях) получаващи публично или частно финансиране с произход България.

Законопроектът на ВМРО не е дори обсъден от парламентарните комисии, на които е разпределен, но самото му внасяне предизвиква сериозна критика. Така в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. на Европейската комисия се подчертава неговия негативен ефект: „Вече ограниченото гражданско пространство в България би могло да бъде допълнително засегнато с оглед на новия законопроект, внесен на 3 юли 2020 г“ както и необходимостта от всякакви изменения действително целящи осигуряване на прозрачност да бъдат в съответствие с изискванията на правото на ЕС.

 

Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти на ПП Възраждане – поредна атака срещу гражданското общество и правата на гражданите

Законите за регистрация на чуждестранни агенти получават популярност след 2012 г., когато такъв акт е приет в Руската федерация. Тогава Путин защитава приемането на този репресивен закон с добре познатата вече и в България аналогия с рядко прилагания и силно критикуван американски Закон за регистрация на чуждестранните агенти от 1938 г. :

"Вярвам, че в Русия може да има закон, подобен на този, приет в САЩ през 1938 г. Защо те са се защитили по този начин от външно влияние и използват този закон от десетилетия? Защо и ние да не можем да направим същото в Русия?" 

След 2012 г. по модела на руското законодателство започват редица законодателни инициативи в други държави като Киргизстан, Словакия и Израел.

В България ПП „Възраждане“ заговаря за нуждата въвеждане на закон за чуждестранните агенти още през 2015 г.: „Закон като американския трябва да има за финансирани отвън НПО-та в България.“ Същата партия преповтаря тази си теза и като част от предизборната си кампания през август 2022 г. като твърди, че юридическият й екип е „превел, адаптирал към българското законодателство и синхронизирал с европейското, американския закон за регистрация на чуждите агенти.“

Затова не е изненада, че в продължение на вече добре познатата практика за атакуване на гражданските организации и критичните гласове чрез внасяне в парламента на репресивни документи, в края на октомври 2022 г. ПП „Възраждане“ внесе в 48-то Народно събрание Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти.

 

Какво предвижда Законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти

Законопроектът за регистрация на чуждестранните агенти във вида, в който е внесен е изпълнен с вътрешни противоречия и неясни дефиниции, които дават възможност за изреждане на редица хипотези, които могат да засегнат не само гражданските организации, но и всеки български гражданин. Текстът на Законопроекта също така напълно противоречи на повтаряното многократно твърдение на лидера на ПП „Възраждане“  – „Преписахме го почти напълно от едноименния американски закон“ (повече за американския закон виж тук.)

Накратко Законопроектът:

  •  Дефинира като чуждестранни агенти всички юридически и физически лица, които са получили средства над 1000 лв. за една данъчна година от чужбина с изключение на средства получени по търговски сделки и хазартни игри.
  • Дефинира “физически лица, свързани с чуждестранни агенти” като „основателите, ръководителите, участниците или служителите на организации, определени като чуждестранни агенти“ , т.е. напрактика всеки, който има връзка с конкретна гражданска организация (не само служители, но и членове, дарители и доброволци).
  • Създаване на de facto черен списък на чуждестранните агенти подържан от Министерство на правосъдието (концепция добре позната от обявения за противоречащ на правото на ЕС унгарски Закон за прозрачност и аналогичното предложение на ВМРО за промяна на ЗЮЛНЦ от 2020 г.) и санкции, ако съответните лица съгласно неясните дефиниции в законопроекта пропуснат да заявят вписването си в него. Условието едно лице да бъде заличено от този списък е да не получава финансиране от чужбина за срок от 5 години.
  • Задължение за всеки „субект с чуждестранно подпомагане“ да посочва, че е „чуждестранен агент“ на печатни публикации и други издания както и на снимки, адресни карти, печатни проби, гравюри и др. (списъкът на формите на изразяване, за които се прилага правилото, е дълъг и се съдържа в чл. 12 на Законопроекта)
  • Редица забрани за чуждестранните агенти и свързаните с тях лица за упражняване на дейности в училища, детски градини, БАН и други както и ограничения на политическите права и достъпът до държавно финансиране и участието в процедури по обществени поръчки. Едно от многобройните вътрешни противоречия в Законопроекта е че съгласно чл. 11, ал. 3 се забранява на чуждестранните агенти да „участват в политически дейности,“ а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 същите се задължават да подават „подробна декларация за всяка дейност от политически характер, която деклараторът извършва или има намерението да извършва“

Отвъд това, че предложения законопроект противоречи на българската конституция и гарантираните чрез нея граждански права и свободи както и на редица международни правни инструменти, по които България е страна и чрез които гражданите могат да се защитят срещу държавата при нарушения на правата на човека и абстрахирайки се от вътрешната правна противоречивост на предложените текстове, първите изводи, които могат да бъдат направени са:

  • в България се увеличава политическо-партийната агитация, основана на искане за ограничаване на правата на гражданите и даване изключителна власт на държавата да наблюдава и санкционира всеки – независимо дали физическо или юридическо лице, ако иска да бъдат граждански активни, да имат мнение, да могат да се събират и организират протести и пр.
  • за определени политически субекти антиевропейската им програма минава през това да ограничат възможността за публичен и открит дебат на техните предложения и поведение чрез заглушаване и компрометиране на независимите граждански организации и медии.