Как ще действа Съветът за развитие на гражданското общество?

Предстои Съветът за развитие на гражданското общество да заработи. Това е първият такъв орган у нас, който цели да покаже, че държавата има политика за развитие на гражданските организации и гражданското общество. На фона на множество атаки срещу граждански организации (покрай темите за насилието, самоопределянето на пола, правата на децата и пр.),  както и на опитите за подмяна автентичността на гражданските организации (чрез използването им като инструмент за прокарване на икономически и политически) възниква въпросът – ще бъде ли ефективен Съветът за развитие на гражданското общество? С други думи, ще бъде ли заместен и превърнат в непълноценен, но удобен  орган, или удобството ще е за автентичните, работещи в полза на обществото, граждански организации като резултат от съвместната работа на държавата със Съвета? Отговорът зависи от много фактори. Но най-вече от това кои ще са членовете на Съвета.

14 граждански организации с минимум 5-годишен опит в осъществяване на дейности в обществена полза в подкрепа развитието на гражданското общество и гражданското участие – това казва законът (чл. 4, ал. 6 от ЗЮЛНЦ). Кои да бъдат тези 14 ще определят самите граждански организации – всички, които са се регистрирали за участие в избора на състав на Съвета. Иначе казано, отговорът на въпроса какъв ще е Съветът зависи от нас – дали ще участваме в избора и кого ще изберем.

 

Правомощията на Съвета са значителни. И значими. Предполагат много работа от страна на членовете на СРГО, както и активно взаимодействие с национални и местни институции. Съветът ще има ключова роля при разработването и изпълнението на Стратегията за развитие на гражданските организации. До момента в България такава стратегия е приемана веднъж, за периода 2012-2015г. Именно за да не се допуска подобна еднократност и неефективност в ангажимента на държавата, Съветът ще инициира актуализирането на Стратегията, ще организира обществени обсъждания в хода на изпълнението ѝ и преди приемането на нова стратегия, ще организира работни групи с участието на институции и организации за изпълнението на конкретни дейности от нея, ще изисква информация от отговорните институции за напредъка по изпълнение на дейностите по Стратегията. СРГО ще е отговорен и за разработването на годишен план за действие по Стратегията (с конкретни срокове, отговорни институции и бюджет), както и за анализа на реализацията на всеки план.

Предвидено е работата на СРГО да се подкрепя от секретариат (част от администрацията на МС). Освен административно, Секретариатът ще подпомага и дейностите на Съвета, свързани със събирането и обобщаването на данни: за финансирането на гражданските организации с публични средства и за резултатите от изпълнените проекти, получили финансова подкрепа от държавния бюджет по реда на чл. 4, ал. 8 ЗЮЛНЦ. На практика, Съветът ще е ангажиран с разработването на процедури и правила за избор на проекти с обществено значение, които да бъдат финансово подкрепени със средства от държавния бюджет. Членовете на Съвета, съответно организациите, които представляват, и свързаните с тях лица няма да могат да участват с проекти за финансиране. В Правилника за дейността на СРГО е предвидено, че по предложение на Съвета тази дейност – по изготвяне на правилата и процедурите, оценяването, класирането и последващото отчитане на проектите, които ще получават финансова подкрепа), Министерски съвет може да възложи на трети лица.

За работата си Съветът ежегодно приема програма, в която определя приоритетите и задачите за следващата година, насочени към разрешаване на актуалните проблеми в гражданския сектор. Всяка година до 30 юни Съветът публикува и отчет за дейността си, който съдържа анализ на изпълнението на Плана за действие по Стратегията за развитие на гражданското общество.

Освен всичко друго, Съветът е шанс за гражданските организации да докажат на обществото, че НПО са активни. А това е възможно единствено чрез работа, а не чрез думи. Затова, ако СРГО работи активно и пълноценно, поддържа жива връзката между гражданския сектор и държавните институции и е фокусиран и изискващ дела, а не думи, които могат да изпълнят стратегии и планове, то шансът да има обществена полза от съществуването му е голям.

Предстои СРГО да заработи. Преди това обаче предстои ние да определим в каква посока – като участваме в избора на членове на Съвета.


*В следващ материал по темата ще разясним процедурата за включване в избора на състав на СРГО. Следете сайта и фейсбук страницата ни за допълнителна информация при започване на процедурата за избор.