Преброяване 2021: България се топи. Защо?
Текстът е изготвен от журналиста Георги А. Ангелов от www.offnews.bg в рамките на проект "Дигитални демокрации vs. Дигитални диктатури" (ACF/970) на Български център за нестопанско право, финансиран от Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.
.jpg)
Резултатите от преброяването през 2021 г. показват нещо, което знаем отдавна – че България се топи с една от най-големите скорости в света и дори и да ни надмине някоя страна в близките години, негативната демографска тенденция ще продължи.
Разликата е, че вече имаме числа.
Друг извод, който може да се направи е че дезинформацията убива – буквално. Най-голямо е намалението на броя на населението през 2021 година (- 90 317 души), което определено е свързано предизборното с омаловажаване на мерките срещу Ковид, както и с медийната предизборна кампания срещу ваксинацията.
Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789. Жените са 3 383 527 (51.9%), а мъжете 3 136 262 (48.1%), или на 1 000 жени се падат 927 мъже.
Минус 844 781 души
За 10 години, в периода между последните две преброявания населението на страната е намаляло с 844 781 души, или с 11.5%. Резултатите на НСИ показват, че средногодишният темп на намаление на година се увеличава от 0.7 през периода 2001 – 2011 г. на 1.2 през периода 2011 – 2021 година.
Намаляването е доста по-голямо от очакването. Според най-лошия сценарий за развитие на НСИ от 2018 г. населението в България трябва да спадне до 6 716 758 души през 2025 г.
Факторите
Факторите, които оказват влияние върху броя на населението на страната, са естествения прираст (броят на ражданията е по-малък от умиранията) и външната миграция, отбелязват от НСИ в публикацията към обявяването на данните от цензуса.
Защо намалява България?
Голямото намаление е основно в резултат на отрицателния естествен прираст е – 501 хил., или 59.3% от общото намаление. Естественият прираст за всички години от периода между преброяванията през 2011 и 2021 г. е отрицателен, като най-голямо е намалението на броя на населението през 2021 година (-90 317 души).
Останалите 40.7% от намалението се дължат на външната миграция. Според данните на НСИ за последните 10 години страната са напуснали 344 хил. души.
Намаляват и градовете, и селата
Пътят на миграцията е село-град-столица-чужбина. Това се вижда и в първоначалните данни на НСИ. Окончателните, от които може да се видят тенденциите за движението към селата, заради COVID и увеличаването на Пловдив в последните години, все още не са публикувани.
Към 7 септември 2021 г. населените места в страната са 5 257, от които 257 градове и 5 000 села. В градовете живеят 4 782 064 души, или 73.3%, а в селата – 1 737 725 души, или 26.7% от населението на страната. В периода между двете преброявания населението в градовете е намаляло с 556 хил., или с 10.4%, а в селата с 289 хил.
Една трета живеят в 6 града
С население над 100 хил. души са шест града в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора), в които живеят 34.5% от населението на страната, или всеки трети. Най- малкият град е Мелник с население 161, а най-голямото село е Лозен с население 6 471 лица. Населените места без население са 199. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кюстендил – съответно 69, 64 и 11. Най-голям е броят на населените места с население от 1 до 199 души – 2 561.
Половината население живее в два района
Половината от населението на страната (51.2%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район – 691 хил. души, или 10.6% от населението на страната. България е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини. И в шестте статистически района населението намалява спрямо предходното преброяване, като най-голямо е относителното намаление в Северния централен (-18.7%) и Северозападния (-18.5%), а най-малко в Югозападния (- 5.1%)
Над 40% живеят в две области
Най-голяма по размер остава област София (столица) с население 1 274 290, следвана от областите Пловдив (634 497), Варна (432 198) и Бургас (380 286). В четирите най-големи области живее 41.7% от населението на страната. Най-малка е област Видин с население 75 408, или 1.2% от населението на страната. През десетгодишния период между двете преброявания е регистрирано намаление на населението на всички области, като най-голямо е в областите Видин (-25.4%), Смолян (-20.9%) и Добрич (-20.8%). Общо за двадесет области намалението е над средното за страната. Най-малка загуба на население има в областите София (столица) (-1.3%) и София (-6.3%)
Населението застарява
Към 7 септември 2021 г. населението на 65 и повече навършени години е 1 532 667 души, или 23.5% от населението на страната. Спрямо предходното преброяване населението в тази възрастова група се увеличава със 171 270, или с 12.6%. Населението във възрастовата група 15 – 64 навършени години е 4 069 400 души, или 62.4%. Спрямо 2011 намалява с 958 501, или с 19.1%.
Делът на най-младото население се увеличава от 13.2% през 2011 г. на 14.1% от общото население през 2021 г., но абсолютният брой на населението във възрастовата група 0 – 14 намалява от 975 хил. през 2011 г. на 918 хил. през 2021 г., или с 5.9%. В регионален аспект делът на най-възрастното население варира от 19.6% за София до 31.5% за област Видин.
Няма кой да замени пенсионерите
Намаляват младите хора, които трябва да заместват пенсиониращите се. Това се вижда от коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 г.). През 2021 г това съотношение е 61. За сравнение през 2011 г. всеки 100 души излизащи в пенсионна възраст, са били замествани от 70 млади хора, а през 2001 г. от 124. Това отношение е най-благоприятно в областите Сливен (79), Варна (71) и София (столица) (70). В две области коефициентът на демографско заместване е под 50 – Смолян (41) и Кърджали (46).
Какво да се прави?
Обезлюдяването се бори с децентрализация
Миграцията от село-малък град-голям град – чужбина е явление наблюдаващо се векове по цял свят. Редица европейски държави и Великобритания имат успешни опити в противодействието на тази тенденция. Тоест прилага се децентрализация. Преместват се например цели държавни институции в по-бедни региони. Във Великобритания централите на различните данъчни служби на кралицата са физически разположени далеч от Лондон, а държавната пътна полиция е в Суонзи. Друг инструмент е данъчна политика на общинско ниво, която с изгодни условия да привлича граждани и фирми. В България този инструмент теоретически съществува, но не се прилага реално – поради сегашната данъчна система, а често пъти и поради предизборни сметки. Неравномерното разпределение на хора в общините и регионите за планиране предполага и тяхното реформиране и държавна политика за стимули на изоставащите райони и по-добра инфраструктура – най-вече Видин и Северозападна България и Смолян.
Да правим деца?
Смята се, че “тоталния коефициент на плодовитост” (децата, които има една жена) трябва да бъде над 2,1 за да има една страна нулев растеж, при население с ниска смъртност. В такива държави живее едва ⅓ от световното население. НСИ все още не е публикувало изводите за раждаемостта от преброяването, но според данните на института за миналата година този коефициент е бил 1.58. Над 2,1 в България е бил последно през 1979 г. Най-нисък този коефициент е бил през гладната и бурна 1997 г – 1,09 и от тогава расте. Подобно е и средното му ниво в Европа – 1,5. Виждането на повечето политически партии в България в предизборните им програми, което е и държавната политика в последните години е, че раждаемостта трябва да се стимулира с повече помощи и облекчения. Ултрапопулистите от “Възраждане” стигат още по-далеч и дори предлагат в програмата си, че трябва "Да се изгради и наложи мисловен модел, че семейството нормално е с три и повече деца“. По тази логика семейството на партийния лидер Костадин Костадинов не е нормално, но това е друга тема. Статистически най-бедните държави имат най-висока раждаемост, докато развитите държави в Европа и в света имат раждаемост под 2.1. “Очевидно социално-икономическото развитие се явява основен фактор за намаляването на раждаемостта за дълъг период („демографски преход“); съответно показателите за „развитие“ (например индексът за човешко развитие на ООН) се намират в отрицателна корелация в средния брой деца на една жена в държавите”, пише проф. Марта Сугарева в материал в списанието на НСИ.
В статията си проф. Сугарева отбелязва, че “…върху семейството и децата в него оказват влияние всички политики, провеждани от държавата, а не само (и дори не толкова) мерките, насочени пряко към стимулиране на раждаемостта..”.
Очевидно е, че няма как да се накара населението да ражда повече деца за да се се спре “топенето”. Но има и други фактори за демографски растеж в условия на “демографски преход” на които България не отговаря. Примерно коефициентът на тоталната раждаемост в Германия е 1,58, но населението продължава да расте. Освен, че там има много по-ниска смъртност има положителна нетна миграция (заселват се повече хора, отколкото напускат). Привличането на мигранти е тема табу за българските политици и популисти, освен ако не става дума за масов “внос” на етнически българи от Молдова, Украйна и Македония, който все не се случва.
Подобряването на здравеопазването и превенцията може да намали скоростта на топене. Въпреки, че продължителност на живота в България се увеличава с 3,5 години между 2000 г. и 2019 г., тя намалява с 1,5 години през 2020 г. поради пандемията от COVID-19. Със стойността от 73,6 години тя продължава да бъде най-ниската в ЕС.
Инсултът и исхемичната болест на сърцето остават водещите причини за смърт, а ракът на белите дробове и колоректалният рак са основните причини за смъртност от рак, според официалната статистика. Данните за свръх смъртността в България показват, че броят на жертвите на COVID-19 е значително по-голям от официално регистрирания. В здравния профил на България за миналата година публикуван в изданието State of Health in the EU се отбелязва, че почти половината от смъртните случаи в България са свързани с поведенчески рискови фактори — нездравословно хранене, високи равнища на тютюнопушене и употреба на алкохол. Нееднозначните резултати от някои политики за профилактика и промоция на здравето в съчетание с относително ниското финансиране за общественото здраве са сред причините за високите равнища на смъртността, предотвратима с добра профилактика. По подобен начин броят на смъртните случаи, предотвратими чрез добро лечение, е на трето място от най-високите стойности в ЕС, което отразява трудностите при осигуряването
на ефикасно и навременно лечение в най-подходящите условия, пише още в профила на България. Там се отбелязва и съществуващият недостиг на работна сила в здравния сектор.
Последиците от предизборния популизъм
Изследване, публикувано в научното списание „Nature", показва и последиците от инфодемията в България. В изследването се прави връзка между фактите, че нивото на ваксинацията в България е най-ниското сред разглежданите европейски страни, а съкращаването на продължителността на живота у нас е най-голямото. Няма нужда да припомняме, че ИТН и партийната ѝ телевизия изгряха в най-високата политическа орбита, включително и благодарение на дезинформацията за Ковид и ваксините, която се лееше постоянно.
Същата ракета носител използваха и от "Възраждане”. А Стефан Янев, докато беше служебен премиер, твърдеше, че нямало нужда от информационна кампания за ваксинации. Дори и от БСП се включиха в този хор. Президентът Румен Радев също не направи изключение, а премиерът Борисов се люшкаше в крайности.
Какво ще върне емигрантите
В краткосрочен план ръста на намаляването на населението може да бъде забавен с намаляване на смъртността и увеличаване на продължителността на живота, но за да има устойчивост трябва да бъде намалена и емиграцията, тъй като заедно с родителите си заминават и децата им. Това е цел, която е лансирана от всички партии, които отново предлагат облекчения и финансови стимули на завръщащите се. Дали това обаче би било привлекателно и достатъчно за тях? По-скоро не. През 2020 г. в изследване на Огнян Георгиев върху завърналите се заради ковида над 550 000 българи е направена анкета и за това, какво би ги накарало да останат в България. Отговорите показват нещо съвсем друго: “Основните фактори, от които зависи решението им, са намирането на добре заплатена работа тук, корупцията, ковид-кризата, намирането на работа в чужбина, социалната и градска среда”.
Не патриотарство, а гарантирани права
Изводът, който може да се направи от резултатите от преброяването е, че за да спрем “топенето на нацията” не са необходими патриотарски призиви за повече раждаемост, а резултати в борбата с корупцията, истинска децентрализация, внимание върху най-бедните райони и здравеопазването, и дори градската среда. Както и повишаване на качеството на образованието. А всичките тези фактори за демографската катастрофа, малко или много, са свързани с корупцията. Или иначе казано – гарантирането на социалните ни права – здравеопазване, образование, социални услуги и др. ще повлияе положително върху демографските процеси.
Ирландия е добрият пример
Пример за решена демографска криза е Ирландия. В средата на 19 век, заради глада населението на острова се редуцира наполовина. В средата на 20 век Ирландия също изпада в тежка криза и през 50-те години на 20 век емигрира 80 % от населението, родено през 30-те години. От 60-те години обаче започва рестарт на държавата, като се акцентира на образование и индустриализация. 20 години по-късно Ирландия има една от най-добрите образователни системи в целия свят, 30 години по -късно е определяна като европейски икономически тигър, а 40 години по-късно е с най-добрите демографски показатели в цяла Европа.
За Автора:
Георги А. Ангелов е журналист от 2002 г, когато пише първите си материали, като стажант в смолянския вестник "Отзвук". След това е политически репортер и редактор в редица национални вестници, повечето от които вече не са това, което бяха и което трябва да бъдат. В уеб епохата работи, като репортер в "Дневник", редактор в OFFNews.bg, автор и кореспондент в българската секция на Deutsche Welle (DW). Носител на наградата Web Report за 2020 г. и 2022 г. в конкурса за чиста журналистика на Dir.bg, и на специална награда за 2016 г от журналистическия конкурс „Заедно с бежанците" на БЧК и Върховния комисариат за бежанците на ООН.
СНИМКА: БУЛФОТО
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българския център за нестопанско право и Асоциацията на европейските журналисти – България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
