Еврото, което (не) познаваме

Текстът е изготвен от журналиста Марта Младенова – БНР в рамките на проект "Дигитални демокрации vs. Дигитални диктатури" (ACF/970) на Български център за нестопанско право, финансиран от Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

Българите познават еврото, но имат въпроси за въвеждането му. До този извод стигат от Министерството на финансите след социологическо проучване за нагласите за въвеждането на единната европейска валута. То е поръчано с цел изработването на информационна кампания преди присъединяването на страната ни към еврозоната с целева дата 1 януари 2024 година. При контролните въпроси се оказва, че много българи спестяват именно в евро и предпочитат сделките за недвижими имоти да се извършват в единната валута. Това означава, че в дългосрочен план тези хора се доверяват повече на еврото, отколкото на лева.

„Хората имат страхове дали ще могат да обменят левовете в евро, къде ще могат да ги обменят и колко време ще могат да го правят“, коментира служебният министър Росица Велкова преди цялостното проучване да бъде оповестено.

Въвеждането на еврото ще доведе ли до по-висока инфлация?

Много хора се питат дали целият този процес по превалутиране няма да остави място за спекулативно покачване на цените. В концепцията за въвеждане на единната валута е записано, че превалутирането на цените от лев в евро става по конкретни правила. За спазването им ще следят Министерството на икономиката и Комисията за защита на потребителите. Заедно с неправителствения сектор ще бъде организирана кампания „Честен търговец“. Некоректните търговци ще бъдат поставяни в „черен списък“.

По този начин превалутирането няма само по себе си да доведе до поскъпване на цените. Ако има такова, то ще е базирано на икономически фактори (например по-скъпи доставки или суровини), но не и на самата смяна на валутите. Подобна теза защитават от „Експат Капитал“, които са направили сравнение на инфлацията във всички 19 страни – членки. „Ако има бъдещо покачване – най-вече при цените на услугите, това би било заради силния ръст на заплатите, който се очаква да продължи и след въвеждането на еврото“, пишат Николай Василев и Никола Янков от компанията. Двамата подчертават, че може да има „усещане“ за покачване на цените, но то е изцяло субективно и не е базирано на факти. Хората често забелязват покачването, но не отчитат поевтиняването, коментират още експертите.

Тезата се потвърждава и от Икономическия и социален съвет. Според техни изчисления, може да има еднократно покачване под един процент на цените. Според КНСБ може да има еднократно увеличение на цените при някои стоки и услуги, но то ще е общо дори под половин процент.

Две цени, една стойност – възможно ли е?

Стоките и услугите ще могат да се заплащат и в лева, и в евро през януари на годината на въвеждането на единната европейска валута. Двете валути ще са валидно платежно средство само един месец. Цените обаче трябва да бъдат обявени и в лева, и в евро, след като стане ясно, че страната ни ще се присъедини към еврозоната и да останат по същия начин цяла година след приемането на еврото. По този начин хората ще имат възможност да свикнат с новата валута, смятат експертите, работили по концепцията.

Превалутирането ще става чрез прилагането на фиксирания валутен курс от 1.95583 лева за 1 евро. Има решение на Народното събрание, че ако от България се изисква да промени курса, страната ни няма да се присъедини към еврозоната. Важно уточнение е, че изчислението при преизчислението на цените от лева в евро ще се прави задължително до всички пет знака след десетичната запетая. По този начин потребителят е защитен, че цените няма да се закръглят нагоре с изчисление от 1,96 лева за евро.

Третият знак след десетичната запетая ще е решаващ дали цената ще бъде закръглена нагоре или надолу. Ако той е равен или по-голям от пет, се избира по-високата стойност. Т.е. при покупки на обща стойност 50 лева в магазина, сметката ще е 25 евро 56 евроцента, защото 50 лева, разделени на валутния курс 1.95583, правят числото 25.564 (зад десетичната запетая има много повече цифри, но тъй като важна е третата, примерът е показан до нея включително). При покупки за 100 лева, сметката в евро ще бъде 51 евро и 13 евроцента (51.129).

А доходите?

С въвеждането на еврото заплатите, пенсиите и социалните плащания ще започнат да бъдат изплащани в единната европейска валута. Сумите в трудовите договори следва да бъдат превалутирани в полза на служителя. Същото правило важи за хората с пенсии и социални помощи, като закръглянето ще е до най-близкия евроцент. Ако цифрата след последния знак, до който се прави закръгляването, е по-голяма от нула, следва да се добави една единица към последния знак, е записано в концепцията. Казано по друг начин, при месечна заплата от 1 500 лева, след превалутиране се  получава числото: 766.937. Реално новата заплата ще бъде 766 евро и 94 евроцента. По този начин е сигурно, че работникът няма да бъде ощетен. При данъците ще важи правилото в обратния вариант – закръглянето ще е надолу.

Един месец с две валути

Както вече стана ясно, първият месец от присъединяването към еврозоната, в обращение ще бъдат и двете валути – лев и евро. Независимо с коя от двете ще платим, рестото винаги ще е в евро. Тегленията от банкомат или от банков клон ще бъдат само в евро. Първите шест месеца обмяната на левовите банкноти и монети ще е напълно безплатна в банките и в пощата. След този срок замяната също ще е възможна, но вече ще бъде платена.

Развитието на картовите плащания ще направи процеса много по-лесен за потребителя, коментират експерти. Освен това при поръчки на стоки от чужбина и при пътуване зад граница няма да се наложи да се обменят левове в евро, което пести пари от такси за превалутиране на потребителя.

Банковите сметки

Сметките на клиентите в банките ще бъдат превалутирани автоматично. Според експерти, тъй като ще се използва официалният курс, за потребителите ще е по-изгодно да разчитат на автоматичната смяна вместо да поискат превалутиране преди официалното въвеждане на еврото.

Какво ще се случи с лихвите? Теоретично лихвите трябва да се понижат. Опитът от останалите държави, които са въвели еврото показва именно това. Помолен за коментар на въпроса по време на традиционната конференция по случай Деня на банкера, подуправителят Радослав Миленков изрази очакване „да няма съществена промяна“, защото освен теоретичните допускания за понижаване на лихвите, трябва да се отчете и новият лихвен цикъл на повишаването им в световен мащаб (централните банки повишават основните лихвени проценти в опит да се овладее високата инфлация).

Очевидни ползи като подобряването на кредитния рейтинг на страната обаче също не се отчитат в ежедневния живот. Това обаче е ключов фактор за подобряването на инвестиционната среда. Процесът по приемане на единната европейска валута ще ускори редица структурни реформи, от които страната ни се нуждае. По-добрият кредитен рейтинг ще намали риска от гледна точка на инвеститорите при покупка на български дългови книжа, което ще направи доходността им по-благоприятна за хазната.

Присъединяването на страната ни към еврото ще доведе до освобождаване на резерви. При изслушването на ръководството на БНБ в пленарната зала по темата с единната европейска наука, бе потвърдено, че с освободените резерви не може да се финансира правителствена политика. Това означава, че парите не могат да бъдат похарчени за целите на хазната, въпреки че тезата се защитава от противниците на въвеждането на еврото.

„Референдум! Не искаме евро!“, скандират скептиците

Едно от най-честите послания, отправяни от противниците на единната европейска валута, е, че с референдум народът трябва да каже последната дума по въпроса. Проблемът е, че референдум за еврото е нарушение на Конституцията.

Въвеждането на единната европейска валута е част от договора за присъединяване към Европейския съюз, който е ратифициран от българския парламент и от парламентите на останалите страни – членки на ЕС. Ако е имало съмнения или искане за референдум по темата с еврото, е трябвало да се проведе преди подписването на договора за присъединяване на България към ЕС. Подобно задължение не съществува за стари страни – членки като Дания и Швеция, чиито решения да не въвеждат еврото често са давани за пример. Предвид присъединяването им към ЕС преди еврото, техният ангажимент остава единствено за валутния механизъм.

Победа за националния валутен суверенитет

Ако има поне една допирна точка между привърженици и противници на еврото, това е успехът на валутния борд. Исторически, българският лев е обвързан с еврото (преди това с германската марка) при фиксиран курс. Паричният съвет се въвежда през юли 1997 г. като стабилизираща котва, но с цена – загуба на собствената парична политика. Въвеждането на еврото е „нормализиране и надграждане на паричния режим в България“, заяви управителят на БНБ Димитър Радев на конференция, посветена на ползите от единната валута.

Защо „нормализиране“ ли? Защото за 25 години валутният борд свърши своята работа и заедно с редица други фактори подготви страната за следващата крачка в развитието й, а именно – да седне на масата за решения. Именно това е „надграждането на паричния режим“. 1 януари 2024 г. (или когато се стигне до въвеждане, но е добре да не пропускаме този златен шанс) е моментът от „вносители“ на парична политика (директно от ЕЦБ заради фиксирания курс) да се превърнем в създатели на парична политика, защото гуверньорът на БНБ ще е част от Управителния съвет на Европейската централна банка. Финансовият министър ще участва в заседанията на Еврогрупата, в която участват единствено представители на държавите, въвели еврото. Основните решения за финансовата и икономическата политика в ЕС се вземат там. Ето това е истински национален суверенитет на паричната и фискалната политика.

 

Вижте Национален план за въвеждане на еврото в република българия

За автора:

Марта Младенова е журналист в Българското национално радио с интереси към финансите и международните отношения. Преди да се присъедини към екипа на обществената медия има опит в работата в същите ресори и в "Дарик радио". Завършила е журналистика в Софийския университет и има магистърска степен по публична комуникация. Носител е на наградата "Сирак Скитник" за личностен принос.

Виж дискусията "Евро vs. лев – печелим или губим" тук:

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българския център за нестопанско право и Асоциацията на европейските журналисти – България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.