Символите на нацията – дискусия от поредицата „Граждански стопаджия“

Кои са символите на нацията ни днес? Кои са безспорните корени на нашата народна идентичност и има ли такива, които трябва да се поставят под въпрос, анализирайки историческите събития през последните няколко десетилетия? Кои са символите на нацията днес? Какво ни обединява и какво ни разделя? Можем ли да намерим допирни точки в различните си мнения или сме готови да се скараме по всякакви теми? Могат ли знамето, българският лев, гербът или пък спасяването на българските евреи да бъдат поводи за гордост?

Можете и да слушате разговора в Spotify канала на БЦНП

Няколко дни след 3 март, когато отбелязахме 145 години от Освобождението на България от османско владичество, считано за официален национален празник от 1990 година насам, в обществото ни все още ехти изключително нашумялата и особено чувствителна тема през последната една година, след инвазията в Украйна – 3 март ли е най-подходящата дата за честване на националния ни празник или по-удачен избор би бил денят на Съединението на 6 септември, както и денят на Независимостта на 22 септември?

Това е само един от въпросите, които разглеждаме в поредната ни среща от поредицата Граждански стопаджия. Горещия стол заемат двама доказани професионалисти в сферата на историческите науки, които ще изложат доводите от различните си гледни точки, в интересна дискусия, касаеща всеки гражданин на българското общество.

Темите, които ще обходим, и въпросите, върху които ще се замислим включват:

1. С какво свързват участниците в дискусията, израза “символ на нацията”? Дали това са физическите символи – българското знаме, гербът и неговото послание, химнът и българският девиз?  Културните ни символи – филми, като “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, романът “Под Игото”? Дори в шопската салата и българската роза успяхме да намерим символика. 

2. Съществува ли силно разделение на нацията ни или сме сравнително хомогенни на фона на други нации? Кои са основните събития и фактори, които предизвикват разделение? По какъв начин проблематизираме някои от традиционните ни символи?

3. С подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март ли се формира официално българската държава или липсата на българско присъствие по време на подписването, може да оспори това твърдение? Дали думата “всенародност” е ключът към изграждането на държава и дали с нея свързваме Съединението на България на 6 септември?

4. Можем ли да приемем противопоставянето на депортацията на българските евреи в лагерите на смъртта през 1943 година, като ярък символ и събирателен образ за толерантност на българската нация? Изпитваме ли скрита вина от участието ни в първоначалната депортация на българските евреи, с приемането на “Закона за защита на нацията”? Съществуват ли все още антисемитистки виждания в България?

5. До каква степен сме в състояние да се гордеем със славното ни историческо минало и дали историята ни е част от символиката на нацията ни?

Едно нещо остава ясно – с напредване на годините и смяната на поколенията, често ще наблюдаваме противопоставящи се мнения, както и цялостно преосмисляне на ценностите и символите, които ни определят като нация.

Говорители:

доц. Стефан Дечев  – Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.

д-р Константин Голев – главен асистент в Института за исторически изследвания към БАН. Има магистърска степен по Архивистика (2008) и по История на Русия, Източна Европа и Евразия (2009) от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Университета „Йотвош Лоранд“ – Будапеща, Американския изследователски център – София, Центъра за академични изследвания – София, Университета „Улудаг“ – Бурса, Университета „Коменски“ – Братислава и др.
 

Водещ на дискусията е:

Ирина Недева – старши редактор в сутрешни предавания на програма „Хоризонт” на БНР и председател на Асоциация на европейските журналисти -България.Ирина е журналист и автор на документални филми с дългогодишен професионален опит в обществените електронни медии. Има опит и в независими филмови, телевизионни и радио проекти. Професионалните й интереси включват теми като социалните и политически движения, пост-комунистическото развитие, изкуство и активизъм, човешки права, медийни свободи, религиозни и малцинствени права, политика, история, Студената война и миграцията. 

 

Гледайте ни във Facebook

Досега в поредицата дискусии на Гражданския стопаджия говорихме по темите:

1.  Няма за кого, но ще гласувам…

2. Преброихме се, и какво от това?

3. Евро vs. лева – печелим или губим?

4. Дарителството – имидж стратегия или чиста емпатия

 

Гледайте видеото тук: 

—–––-

Гражданският стопаджия се организира съвместно от Български център за нестопанско право и Асоциация на европейските журналисти – България. Ежемесечните срещи на Клуба на Гражданския стопаджия ще се провеждат в дискусионен формат с водещ журналист, експерт по избраната тема и гражданин с позиция. Ако искаш ти да си въпросния гражданин в една от предстоящите дискусии, не се колебай да ни пишеш на alexander@bcnl.org