Lab4e: От България до Нидерландия, и назад
Разказ за пътешествие на група български социални предприятия в търсене на вдъхновение и смелост.
Разказът от първо лице е на Павлета Алексиева – част от екипа по изпълнение на проекта на БЦНП „Лаборатория за ноу-хау в сферата на социалното предприемачество“ (Lab4e) като експерт по социална иновация, ориентирана към подобряване на процеса по достъп до трудовия пазар на хора с увреждания – с други думи, пътеводител на групата за обмен на опит с Нидерландия.
Пътешествието ни започна тривиално – със среща на летище София, всеки тръгнал от своя дом и място на работа с надеждата да види нещо по-различно, нещо, което да го вдъхнови и да му даде смелост да мечтае. Събрахме се група от над десет човека – всеки професионалист в своята област, с роля в екипа на своята организация. И всички любопитни за това кой и как в Нидерландия участва в процеса по осигуряване на възможности за трудова заетост на хора, които поради някаква причина изпитват затруднение да стигнат до пазара на труда.
Гмуркане
Още с пристигането си в Апелдорн се потопихме в темата. Фреди Улс, представител на фондация De Passerel и бивш неин директор (една от най-големите организации – доставчици на социални услуги и развиваща социално предприемачество в Апелдорн, Нидерландия), ни въведе във философията зад всичките мерки и механизми, с които си служи Нидерландия, за да адресира проблема със заетостта на хора с увреждания или с други проблеми, които им пречат да стигнат до пазара на труда. Акцент в тази философия е Стълбата на участието – участието, разбирано като социално включване, което се постигана чрез създаване на реална трудова среда, осигуряваща място за всеки според неговите възможности, нужди и предпочитания.
Стълбата е добре систематизирана концепция, която простичко онагледява взаимовръзките между отделните мерки и ролите, които имат държавата, общината, бюрата по труда, доставчиците на социални услуги и, в крайна сметка, обществото- за да се дават работещи и универсални решения за реинтеграцията на пазара на труда на хора в уязвимо социално положение.
Нещо познато, но не съвсем – участието в работния процес като ценност и инструмент за социално включване
На втория ден от престоя ни имахме възможността да посетим DROOM! – дъщерна компания на организация, чиято основна дейност е предоставяне на социални услуги за хора с увреждания. В DROOM! видяхме как предприемачество, включване чрез участие в реална работна среда и създаване на автономност на хора с различни затруднения вървят ръка за ръка. В стълбата на участието DROOM! се фокусира върху едно от началните стъпала – осигуряване на „защитен“ труд без трудово възнаграждение за хора с увреждания (и не само) като част от социалната подкрепа за тяхното развитие и включване. Държавата допуска и дори насърчава подобни мерки – за хората, които ги ползват, тя осигурява заместващото възнаграждение – под формата на социално плащане или плащане за безработица. Ежедневно 16 човека, които поради различни причини (с интелектуални увреждания, физически увреждания и бежанци) не могат да стигнат сами до пазара на труда, идват на работа тук. За всеки има индивидуален план с конкретни резултати, които се целят, и всеки работи наистина, а не наужким, като отговоря за конкретна дейност в цялостния производствен процес. В някои случаи тези дейности са малки – от рязане на масло за ябълковия пай – запазена марка на DROOM!, през белене и рязане на ябълки със специална машина или самостоятелно приготвяне на сандвичи в ресторанта, до обслужване на поръчките за кафе и други напитки. За част от хората това е постоянно работно място, за други – само временно положение, но всички те получават възможност за участие в едно по-осмислено, достойно и полезно ежедневие.
DROOM! произвежда и продава стоки и услуги чрез няколко предприемачески дейности – пекарна, в която се произвежда ябълков пай и който се продава на сладкарници и хранителни магазини; ресторант с обедно меню и кетъринг по поръчка, за работещите в бизнес сградите наоколо; отдаване под наем на зали за провеждане на бизнес срещи.
Един от нашите гидове из DROOM! беше Денис. Денис работи в ресторанта и каза, че много му харесва. Преди това работел в пекарната, но му ставало топло и помолил своя ментор да променят нещо.
Факт, който е известен на всички, но никой не му обръща специално внимание – подходящият работодател е също толкова важен, колкото и подходящата работа
Следобед се срещнахме с Марк – млад специалист в сферата на HR услугите, работещ основно с компании. Той ни разказа за процеса по напасване на човека, неговите възможности и предпочитания, от една страна, и работната среда и култура в компанията, в която се предлага свободна позиция, от друга. Акцентът на разговора ни с Марк бе това, че в рецептата за успешна трудова реинтеграция и реализация важна роля играят работодателят и работната среда. Не е достатъчно самата работа да е подходяща и харесвана от конкретния човек, който трудно стига до пазара на труда. Също толкова важно е да се оценява работната култура, средата, ценностите и взаимоотношенията с колектива и доколко този човек ще се впише в тях.
Марк разказа за типично маркетингов подход, който се използва при намирането на подходяща работа при подходящ работодател – Принципът на сандвича: представят се възможностите на човека, не се премълчават трудностите, които той има, но също така се предлагат и компенсационни механизми, чрез които да се постигне максимално адаптиране и напасване, така че нито работодателят да е ощетен откъм продуктивност на работната ръка, нито човекът да е ощетен откъм възможности за участие на различните нива в работния процес.
Няма смисъл да оценяваш „какво не може“, има смисъл да оценяваш „какво може“ – универсална отправна точка, която важи за всеки, който изпитва трудност да стигне до пазара на труда, независимо от причината – интелектуално, физическо или социално затруднение
Срещите, които имахме на третия ден от нашето пътуване, ни помогнаха да видим оценката на работоспособността като процес. Посетихме Фондация Лукрато – общинско предприятие, което управлява малка фабрика, където безработни хора (отново – поради различни причини) ходят на работа в защитена работна среда. Чрез системно наблюдение и индивидуален подход към всеки един от заетите се прави оценка на тяхната работоспособност – разбирана като съвкупност от умения, интереси, нужди. Лукрато работи в тясно партньорство със служители от бюрото по труда, които разполагат с информация за свободни работни позиции. Една част от хората биват насочвани към Лукрато именно от бюрото по труда, което е отговорно за изплащане на обезщетенията за безработица и чиято цел е да разбере какви са възможностите на конкретния човек и каква работа би била подходяща за него. Мотивацията за самите хора да идват на работа в Лукрато е именно получаването на обезщетението за безработица – т. е. ако не ходят на работа, бюрото ще спре плащането. Въз основа на наблюденията върху работоспособността на заетите в Лукрато, те биват насочвани или към форми наподкрепена заетост (когато имат нужда от още подкрепа, за да подобрят или изградят трудови умения) или директно към свободни позиция на първичния пазар на труда. В този процес доброто партньорство между подобни места като Лукрато и бюрата по труда в съответната община е от съществено значение за постигане на желания резултат – устойчива трудова и социална реинтеграция на човека.
Особено видимо в Лукрато бе смесицата от уязвими групи, които са обхванати. Заключението, което направих за себе си, е, че в Нидерландия целта не е да се създават специално обособени (изолирани) места за „различните“ хора, а да се създадат условия за общуване и равнопоставеност между всички – чрез съвместното участие в работен процес.
За да видиш напредъка в човешкото развитие, трябва да го наблюдаваш, а после да записваш и анализираш наблюденията си – така постигаш последователност в подкрепата и надграждане в желаните резултати
Картината за намирането на подходяща за конкретен човек работа бе допълнена от представянето на един от модулите на INVRA – онлайн система, която се ползва от всеки професионалист, чиято дейност е свързана с реинтеграция на пазара на труда.
Oсновните принципи, върху които е построена и разработена INVRA, са изведени след проучване сред холандското общество и неговото разбиране за „включването“ като ценност. Тези принципи са отчетени при разработването на въпросниците, включени в модула на INVRA – а именно: автономност, насърчаване на таланта и общуване.
Организацията на дейността по предприемачески начин дава възможност за растеж и мащаб в постигането на социалната цел. Желано развитие, за което са необходими време и усилия
Учебното ни пътуване завърши с посещение във Феникс – организация, стартирала като доброволческа инициатива преди 30 години, а сега – верига от магазини втора употреба на територията на Апелдорн, предстои отварянето и на четвърти. Феникс работи в тясно сътрудничество с Лукрато – някои от заетите там хора, за които оценката е показала че имат нужда от менторство и напътствия, за да подобрят определени трудови и социални умения (общуване в колектив, постоянство в явяване на работа и други подобни) и все още не са стигнали на етапа самостоятелно да могат успешно да си намерят работа и да я задържат, се препращат към Феникс. Тук те имат възможността да получат подкрепена заетост, изразяваща се в менторство по време на реален работен процес, като за полагания труд заетите получават съответно възнаграждение (в случай че периодът за обезщетението за безработица вече е приключил). Феникс не предоставя квалификационни и преквалификационни услуги на заетите лица, а само подкрепа чрез менторство. Част от хората остават да работят във Феникс по-дълго време, друга част – успяват да подобрят нужните умения и да си намерят друга работа сами. Подкрепената заетост се осъществява на всеки един етап от дейността на Феникс – а тя е доста разнообразна, за да може да се намери подходяща работа за всеки.
Феникс управлява 3 магазина за предмети втора употреба – домашни потреби, електроника, мебели, дрехи и играчки, както и работилница за поправка и продажба на колела на старо. За 30 години са успели да постигнат добър имидж сред общността, като продължават да влагат усилия в поддържането на този имидж и привличането на нови клиенти. Освен социалните мрежи, друг основен инструмент, който използват, са общностни събития – като Ladies’ nights, търгове на предмети с по-висока антикварна стойност и други.
И в крайна сметка, като теглим чертата – какво научихме и какво ни предизвика
Работата в реална работна среда дава възможност на човека:
- за автономност, което е условие за развиване на умения за независим живот в общността;
- да развие своите силни страни и таланти, което повишава самочувствието и усещането за достойнство;
- да общува с други хора, което го прави част от колектив, общност.
Холандците са стигнали до извода, че всичко това в своята съвкупност дава рецептата за щастие и са насочили усилията и ресурсите на системите си (в случая – в областта на заетостта и социалната грижа), за да постигат това за хората.
Взаимовръзките между системите и партньорството между въвлечените страни на различните нива:
- мотивират човека, който има нужда от подкрепа да си намери работа, да се отнася отговорно към предоставените му възможности;
- дават възможност мерките за подкрепа с най-голям интензитет (от гледна точка на вложен публичен ресурс) да бъдат насочени към тези, за които те са наистина необходими. За всички останали системата предвижда изходи на отделните етапи и ги стимулира/подтиква да се възползват от тези изходи. Така зависимостта от системата е сведена до минимум.
Предприемаческите дейности са организирани по начин, че хем да обслужва социалната цел, хем да се вписват адекватно в съществуващия пазар на стоки и услуги. От раздробяването на процесите в производството, до описването им със снимки и картинки, за да могат инструкциите да са подходящи за възможностите на хората, които трябва да ги научат – всички положени усилия имат за цел да улеснят участието. Паралелно с това обаче със същата важност е постоянният анализ на икономическия пазар за съответната предприемаческа дейност, обратната връзка от клиентите за качеството на стоките, които са си купили, и услугите, които са ползвали, рекламата и финансовото управление – всичко това се извършва от екип, който има нужните умения и знания.
Предоставянето на подкрепа за намиране и задържане на работа на хора едновременно от различни уязвими групи повишава социалния ефект от дейността на социалните предприятия. Съвместният принос на всички страни в процеса на подкрепа позволява на социалните предприятия да създават разнообразна социална и културна среда (нещо типично за работата на първичния пазар на труда), да съчетават различни финансови потоци от различни системи – заетост и социална грижа, и да бъдат устойчиви и ключови участници в процеса на реинтеграция на пазара на труда – с други думи, незаменима съставка в рецептата за щастие.