ГРАЖДАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И РЕГУЛАЦИЯТА НА ЛОБИСТКАТА ДЕЙНОСТ: сравнително-правно изследване
Настоящият сравнително-правен анализ има за цел да представи съществуващи практики и подходи при регламентиране на обществените отношения, свързани с лобистката дейност (разбирана като дейност, извършвана със законни средства и от определен кръг лица, насочена към оказване на влияние върху публичен орган в законодателния процес или при формиране на политики).
Анализирано е законодателството и правната рамка на лобистката дейност в 13 държави: Австрия, Полша, Литва, Словения, Кипър, Хърватска, Република Северна Македония, Финландия, Латвия, Черна гора, Италия, Румъния, Испания. Обхванати са както държави, в които е налице действащо законодателство, създаващо национална правна рамка на лобистката дейност, и са въведени административни задължения за извършващите я, така и държави, които предвиждат по-меки мерки. Разгледани са съществуващите легални дефиниции и обхват на анализираните закони, както и изрично въведените изключения от приложното поле на съответните правни норми. Проследен е статутът на ЮЛНЦ в контекста на законите и проектозаконите, регулиращи лобистката дейност и представителството на интереси.
Всички разгледани предложения за регулация дават легални дефиниции на понятията „лобистка дейност“ („лобизъм“), „лобист“, „лица, спрямо които се извършва лобиране“. В тях също така са регламентирани изрични изключения, формулирани като дейности, които не следва да се разглеждат като лобистки. В отделните държави тези изключения включват дейности в областта на дипломацията и консулската дейност, дейности на политически парти и църковни общности, дейности на синдикати и професионални организации, правни процедури и процесуално представителство, консултации, свързани с изготвянето на нормативни актове, предложения и оценки, получени в хода на консултациите с обществеността в съответствие с нормативно определените процедури, прилагане на правото на петиция, референдум или други конституционно регламентирани права на гражданите за участие в обществения и политически живот, дейности на ЮЛНЦ, действащи в обществена полза, както и дейности на субекти, включително ЮЛНЦ, насочени към оказване на влияния върху решения, които целят укрепване на върховенството на правото, демокрацията и правата на човека.
В анализа също така са включени и констатации от статии и доклади относно ефективността на приложението на законодателството в сферата на лобизма за съответните държави, когато такива са били налице.
Общата мотивация на законодателя в отделните държави е с регламентацията на обществените отношения в сферата на лобистката дейност да се гарантира прозрачността при представителство на интереси и доброто управление, както и да се намалят нивата на корупция. Предложенията за регулация на лобистката дейност прилагат различен подход по повод създаването на гаранции за упражняване на гражданското участие, правото на сдружаване и правото на свободно изразяване. Балансът при гарантирането на прозрачност и респективно на правата на гражданите е изключително важен, тъй като посочените права – свобода на сдружаване, на изразяване и възможността за участие, също са гарантирани от националните законодателства и от редица международни актове с ясни стандарти за защита.
Запознайте се с пълния текст на изследването ТУК.
