Доклад MACS -Мониторинг на състоянието на гражданското пространство в България 2025
Мониторингът на гражданското пространство се извършва в седем държави -България, Дания, Франция, Унгария, Нидерландия, Полша и Румъния, по обща методология.
Това е първият инструмент от този тип за България след прекратяването на Индекса за
устойчиввост на НПО последно изготвен през 2022 г. Настоящият доклад анализира състоянието на гражданското пространство в България през периода януари–декември 2025 г., в контекста на продължаващата политическа криза, институционална нестабилност и засилена обществена поляризация . Анализът обхваща четири основни области: свобода на сдружаване, свобода на мирни събрания, свобода на изразяване и право на участие в процеса на вземане на решения.
Макар нормативната уредба да предвижда гаранции за свободата на сдружаване, практическото ѝ прилагане разкрива редица проблеми. Регистърните процедури свързани с ЮЛНЦ са формални, бързи, евтини и достъпни онлайн, но все още относителният брой откази по заявления по регистърни производства е висок. Продължава да се отказва регистрация на организации, поставящи си за цел защита на правата на македонското малцинство, въпреки практиката на ЕСПЧ. Хората с увреждания поставени под запрещение са законово ограничени да се възползват от правото си на сдружаване въпреки гарантираните им права от Конвенцията за правата на хората с увреждания.
През 2025 г. продължават опитите за ограничаване дейността на ЮЛНЦ чрез законодателни инициативи или парламентарни процедури. Отново беше внесен и разгледан в пленарно заседание репресивен Законопроект за регистрация на чуждестранни агенти по руски модел. Бяха направени и законодателни предложения насочени към ограничаване на дейността на ЮЛНЦ в образователната система. След няколко неуспешни опита все пак беше създадена парламентарна комисия за разследване на организации и медии, финансирани от фондации, свързвани със Сорос. Дебатите по тези законодателни инициативи както и по създаване на комисията „Сорос“ бяха използвани за очерняща кампания срещу конкретни граждански организации и срещу ролята и значението на правото на сдружаване като цяло.
Българският закон предвижда съответстващ с международните стандарти уведомителен режим за организиране на мирни събрания, а спонтанните събрания по принцип се толерират. Въпреки това, през 2025 г. се отчита увеличение на броя заповеди за забрана на провеждане на или смяна на мястото на провеждане на протести в София. Случаите са свързани основно с мирни събрания против действията на Израел в Палестина.
По време на анти-ЕС протести в началото на 2025 г. полицията спази стандартите за защита правото на мирни събрания като отстрани участници прибягнали към насилие и остави мирно протестиращите да продължат протеста си. От друга страна случаи на използване на прекомерна сила от страна на правоохранителните органи по време на други протести не се санкционират адекватно.
През 2025 г. България отново се нарежда сред държавите в ЕС с най-нисък резултат в Индекса за свобода на пресата на Репортери без граници. Процесът за транспониране на Директивата против делата „шамари“ остава без движение. Същевременно обаче се направиха законодателни предложения за ограничаване правото на изразяване свързани с криминализация на разпространяване на информация свързана с личния живот и мерки срещу разпространяване на информация на публични места относно полова идентичност различна от биологичната.
Положително развитие представлява приемането на реформи за прилагане на Законодателния акт на ЕС за цифровите услуги (DSA), но системните гаранции за медийна независимост остават слаби.
Участие в процеса на вземане на решения
България разполага с формална правна рамка задължаваща централната власт да провеждат обществени консултации чрез портала за публични консултации, който беше обновен през 2025 г. Но законопроектите предложение от народни представители не подлежат на задължителни обществени консултации. Парламентарната дейност през 2025 г. беше белязана от процедурни практики, които ограничават прозрачността и възможностите за участие, включително чрез пропускане на дебати в ресорните комисии и ускорено приемане на законодателни изменения.
Структурираните форми на участие като обществени съвети и консултативни органи или не функционират изобщо или дейността им е нередовна. Така например Съветът за развитие на гражданското общество проведе първо заседание 5 месеца след като беше избран, а през ноември представителите на гражданското общество напуснаха в знак протест срещу липсата на действие Общественият съвет за Национална детска болница.
Изразените възгледи и мнения са само на автора/авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито отпускащата помощта институция не носят отговорност за тях.