Пламена Стоянова: „Бих прошепнала на творците – бъдете свободни! Бъдете себе си!“

Снимка: Личен архив

 

Пламена Стоянова е автор на разказа „За дружното живеене и правото на сдружаване“, който спечели Първо място и парична награда от 400 лв. в категория „Текст“ на конкурса за социално ангажирано изкуство „Граждански Будилник“ 2022, организиран от Български център за нестопанско право (БЦНП). Средствата за наградния фонд на конкурса бяха набрани благодарение на щедри дарители и активисти, които подкрепиха дарителската кампания на БЦНП през 2022 г.

 

Интервю на Елена Лулчева, доброволец на БЦНП, за поредицата „Истории за авторите на конкурса „Граждански Будилник“

 

Разкажи ни малко за себе си. Откъде си? С какво се занимаваш?

Пламена Стоянова съм, от град Шумен. По образование съм счетоводител, по настояща професия – библиотекар, в свободното си време съм пишещ и рисуващ, и майсторящ всякакви неща свободен радикал, а на въпроса с какво се занимавам отговарям с „Обичам деца!“. Сдружението, в което работя „Общество 528“, имаме малък шарен клуб за деца и младежи „Вълшебната къща“ в Шумен и сме до гуша в приключенията „евридей“.

 

Клуб за деца и младежи „Вълшебната къща“ – Шумен. Снимка: Личен архив

 

Как се зароди любовта ти към писането?

Вероятно на 20 март 1976 с моето раждане, защото не помня да се е обадила, като пристига – винаги е била тук.

 

Какви са основните теми, които те вдъхновяват и по които твориш?

Някъде бях чела „Има три вида работа – моята, твоята и работата на Бог“ и съм на мнение, че е полезно всеки да се научи да ги различава. Нека Бог си подрежда шаха според както са му законите, другите да си живеят животите, както решат. Моята работа е да поддържам тихо обичливо съществуване и будна сетивност. В такова състояние вдъхновението е постоянна величина и дебне буквално отвсякъде. Аз лично откривам истории на всяка крачка и благодарно се наслаждавам на симфонията на целия бълбукащ живот.

 

Сподели ни повече за разказа, с който участва в конкурса „Граждански Будилник“ 2022. Каква беше мотивацията зад него? Какво те вдъхнови?

Прочетох темата и историята изплува. Просто я записах. Аз съм Разказвач и си служа службата. Когато една история иска да се роди като разказ, внимавам да има бързо начало, силен запомнящ се край и нещо смислено между тях.

Иначе „За дружното живеене и правото на сдружаване“ е лична история от дълбокото минало, примесена с учудване към допускането за несвобода. Ще перефразирам леко Ричард Бах: „Ако свободата ти зависи от някой друг, наистина имаш проблем“. За мен свободата е вътрешно състояние и не подлежи на контрол от никакви външни обстоятелства. „Дори и да живееш в затвор, не бъди затворник“ е другото ми любимо.

Честно казано, изобщо не вярвах някой да обърне сериозно внимание на моя текст. Когато съобщиха името ми, ми се крещеше от възторг, но успях да се сдържа – само се смях и прегръщах наред. Така де, благодаря безкрайно за емоцията!

 

Кой беше най-предизвикателният момент в процеса ти на работа?

О, май са доста: да не усложнявам, да не украсявам прекалено, да използвам прецизно думите. Всяка история виси над главата ти, шепне /понякога прекалено бързо, та едва записваш, понякога замълчава и си предлагате взаимно думи, додето нацелите точната/ и не млъква до последната точка. Ти джуркаш думите между ушите си като топки за тото, спираш се на някоя, а историята играе на топло-студено. С прилагателните е най-забавно. Според мен основно те придават вкуса на повествованието. След края просто се удивляваш, как идеята е успяла да се материализира и си тайничко горд, че си помогнал за това.

И още – да вдишаш и да издишаш историята наведнъж е предизвикателство. Да я оставиш да ромоли и да не излизаш по средата по никакви причини, защото в почивката вселената е мигнала няколко пъти и ти вече не си същият онзи човек, започнал да разказва. А финият читател – този, който е най-голямата награда – усеща всеки нюанс разлика. Винаги съм се чудила как някой пише романа си 10 години??? Как изобщо се връща в този свят след такова полубезкрайно отсъствие. 

 

Как интерпретираш ти „социално ангажиращата роля“ на твореца?

Ох, това не е моят въпрос. Аз не мисля, че творецът има такава. За мен творците просто трябва да проявят кураж да разкажат себе си, да заявят собствената си истина. Това е мисията им. Това им е службата за този свят. Блесват, разказват, отиват си. И толкоз. Без миражи за величие. Без очакване за обратност.

Така онези, неосъзнали способността или правото си на творчество, неусетили силата си вече имат пътека. И поради безброя светове, описан от творците, те могат да открият отражението на собствената си болка, тъга, горест, виновност, радост и вдъхновение, покой и обич. Творците са само патериците, с които животът си служи, за да научи децата си да виждат.

Вероятно „социално ангажиращата роля“ е да повтаряме „Бъдете добри! Бъдете справедливи! Бъдете Човеци!“, но аз не мога да го направя. Аз бих им прошепнала единствено „Бъдете свободни! Бъдете себе си!“. Никой не може да стане истински добър и справедлив, преди да е осъзнал какво е да си лош. Никой не може да порасне, без да е бил малък.

 

Церемония по награждаване на авторите в конкурса „Граждански Будилник“ vol.5, 19 юни 2022 г., Топлоцентрала – София

 

Важно ли е според теб творците да създават социално осъзнато и ангажирано изкуство?

Разбира се. Най-важното е, обаче, да създават изкуство. Пак се сещам за една сентенция „Който няма нищо общо с изкуството, не бива да има нищо общо с изкуството“. Нали?

 

С какви чувства продължаваш напред след участието си в конкурса „Граждански Будилник“?

С отворено сърце за следващите приключения и с нетърпеливо очакване на темата догодина.

 

Какво си пожелаваш?

За утре таратор с повечко копър и пъпеш, за нататък – отново да отида в Рим. Иначе всичко си е перфектно. И ще е така, каквото и да се случи! 

 

Какво планираш да направиш с получената парична награда от конкурса?

Събирам пари да издам детска книга с новата си приказка "Легенда за последния змей". И наградата ще отиде там 🙂

 

Церемония по награждаване на авторите в конкурса „Граждански Будилник“ vol.5, 19 юни 2022 г., Топлоцентрала – София

 

Изложба „СДРУЖЕНИ: Силата да сме заЕДНО“ 2022

Правото на сдружаване е ключово гражданско право за всеки от нас, защото ни позволява да се изправим пред очите на несправедливостта и заЕДНО да направим необходимото, за да подобряваме света. Авторският текст „За дружното живеене и правото на сдружаване“ е част от изложбата „СДРУЖЕНИ: Силата да сме заЕДНО“ 2022. Експозицията представя фотографиите, илюстрациите и текстовете на 15-те социално ангажирани автори, отличени в конкурса „Граждански Будилник“ vol.5. Те разказват вълнуващи истории за солидарност и за силата на гражданското сдружаване, какво задвижва тази енергия, накъде е насочена тя и какво всъщност означава да сме заедно – обединени и сдружени?

 

Разгледай и сподели изложбата онлайн:

 

През 2023 г. предстои шестото издание на конкурса „Граждански Будилник“. Ако искаш да подкрепиш младите таланти, които създават изкуство, говорещо за права, можеш да дариш за тях още сега.

За връзка с нас – може да ни драснеш на имейл: budilnik@bcnl.org или да ни потърсиш на тел: 0888-519-991

 

---

Това интервю е създадено с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“