Законът за мерките срещу изпирането на пари и Законът за мерките срещу финансирането на тероризма, заедно с подзаконовите актове по прилагането им уреждат правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма у нас.

Всяко юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ) - сдружение, фондация и читалище - следва да спазва принципите на прозрачност и отчетност. Когато говорим за годишно отчитане на ЮЛНЦ, винаги трябва да имаме предвид 3 основни институции: НСИ, НАП и АВ

Социалните предприятия са специфична група предприятия, които отговарят на определени изисквания по отношение на целта и начина на организация на дейността. Комбинацията от социална цел и предприемаческа дейност ги превръща в специфичен субект, който действа на границата на публичната и бизнес сферата.

Материалът е изготвен въз основа на предварително подбрани въпроси от практиката по регистрация и вписване на промени в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията

Законът допуска принудително прекратяване на юридическо лице с нестопанска цел от окръжния съд по седалището му, когато то не е учредено по законния ред или пък извършва дейност, която противоречи на закона (чл.13, ал.1, т.3, б. “а“ и „б“ от Закона за юридическите лица с нестопанска цел). И в двата случая окръжният съд следва да съобрази някакво противоречие със закон и това изисква да се изясни какво точно има предвид законодателят, когато говори за „закон“ и „законен ред“.

Законът за юридическите лица с нестопанска цел допуска техни учредители да бъдат както физически лица, така и юридически лица. Няма значение дали става въпрос за сдружения и фондации, които са били определени за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза[1]. Доколкото законът говори изобщо за юридически лица, следва изводът, че за всеки един отделен вид юридическо лице може да бъде учредител на сдружение или фондация.

След 1944 г у нас започва процес на национализация на учредените в предходните десетилетия сдружения и фондации. Тя е резултат от наложената тогава идея, че държавата е тази, която следва да дирижира всички сфери на живота и затова трябва да концентрира целия ресурс, който пряко или косвено е бил предвиден за постигането на една или друга нестопанска цел. Началото е поставено с емитирането на „Заем на свободата“, чиято цел била да се покрият извънредните разходи на държавата.

Правото на свободно сдружаване у нас за първи път се признава и установява с приемането на Търновската конституция от 1879 г. Според чл.83 „Българскитѣ граждане иматъ право да съставляватъ дружества безъ всѣкакво предварително разрѣшение, стига само цѣльта и средствата на тия дружества да не принасятъ вреда на държавний и общественъ порядъка, на религията и добритѣ нрави“.

Гражданското общество, наред с правовата държава, са два градивни елемента и основни отличителни черти на демократичното общество. Като понятие то се противопоставя най-вече на държавната власт в политическия смисъл на думата, без обаче да отчита ролята й на поддръжник на правовия ред, както и на нейните функции и суверенитет

Изтеглете доклада оттук: Индекс за устойчивост на неправителствените организации в България за 2020г.