Няма сериозни рискови фактори НПО да бъдат използвани за финансиране на тероризъм, показва приетата Секторна оценка на риска

През май 2023 г. Постоянно действащата междуведомствена работна група (МРГ) прие доклада за оценката на риска от финансиране на тероризъм (ФТ) в сектора на организациите с нестопанска цел.[1] Оценката на риска от ФТ в сектора на организациите с нестопанска цел е изготвена в изпълнение на произтичащо от Международните стандарти за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и на пролиферацията (40-те Препоръки на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари / FATF и по – конкретно – Препоръка № 8[2]) задължение и има за цел да способства за предприемането на съответстващи на риска мерки за превенция на финансирането на тероризма в сектора.

Български център за нестопанско право беше член и активен участник в изготвилия Оценката аналитично-координационния екип[3] към МРГ председателстван от представител на САД ФР – ДАНС.

Целта на оценката е да бъде инструмент, който да подпомага държавните органи и частния сектор, както в разбирането на заплахите от ФТ и уязвимостите по отношение на това явление за сектора на организациите с нестопанска цел в Република България, така и в прилагането на мерки за борба с тях.[4]

Поради наличието на класифицирана информация в Оценката, тя няма да бъде публикувана в цялост. На интернет страницата на ДАНС в момента са достъпни – Резюме на оценката на риска от финансиране на тероризъм в сектора на организациите с нестопанска цел,[5] Информация за организациите с нестопанска цел, които не попадат в обхвата на дефиницията на FATF,[6] както и Матрица на оценка на присъщите рискови фактори.[7]

 

Най – важното от резултатите от Оценката на риска от ФТ в сектора на организациите с нестопанска цел

С Оценката на риска от ФТ в сектора на организациите с нестопанска цел за първи път се определиха категориите организации в България, които попадат в дефиницията FATF за НПО[8]:

• сдружения, регистрирани по ЗЮЛНЦ, към които се включват и:
  • спортни организации (спортни клубове и спортни федерации);[9]
  • настоятелства на детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие;
• Български червен кръст.
• фондации, регистрирани по ЗЮЛНЦ;
• клонове на чуждестранни ЮЛНЦ;
• народни читалища, регистрирани по ЗНЧ;
• религиозни институции и религиозни общности;
• частни културни организации.

Този анализ показва, че с включване на всички юридически лица с нестопанска цел като задължени субекти по Закона за мерките срещу изпиране на пари[10] (ЗМИП), Българският законодател е излязъл извън рамките на международния стандарт и съответно има основание за преразглеждане на този законодателен подход.

Според Оценката на риска няма потвърдени случаи на злоупотреба с организациите с нестопанска цел в Република България за целите на финансирането на тероризъм. Анализът в хода на Оценката също така не е установил наличието на сериозни рискови фактори за сектора. С оглед на това, рискът от злоупотреба за целите на финансиране на тероризма от страна на организациите с нестопанска цел в Република България е оценен като нисък към среден.

Идентифицирани са 4 вероятни заплахи от ФТ в сектора на организациите с нестопанска цел в Република България:

– Фалшиво представяне и фиктивни организации с нестопанска цел;

– Отклоняване на легални средства, предназначени за хуманитарни програми;

– Злоупотреби с програми с цел популяризиране на философии, предназначени да насърчават религиозна омраза и разпространяване идеите на терористична организация;

– Връзки с терористични единици

Идентифицирани са следните дейности и техни характеристики, които увеличават риска от злоупотреба от ФТ в сектора на организациите с нестопанска цел в Република България, чиято дейност е социалнохуманитарна, културно-образователна и/или религиозна:

1. Извършване на дейности в региони в риск от тероризъм или получаване/ изпращане на средства от/към такива региони;

2. Получаване/изпращане на средства от/към региони, в които има въоръжен конфликт или война или от/към трети държави, в чиято национална уредба за борба с ИП/ФТ има установени стратегически слабости;

3. Непредоставяне от страна на религиозните организации на информация за дейностите си и извършените финансови операции по начин, който може да бъде проверен от съответен компетентен орган или липсата на задължение за това, какъвто е случаят с религиозните общности.

4. Набавяне на средства чрез групово финансиране (т. нар. краудфъндинг ) или използване на виртуални активи.

5. Извършване на дейности, които изискват контакт с лица, уязвими към радикализация или пребиваващи в региони с подобна активност.

Идентифицираните заплахи, дейности, които увеличават риска от злоупотреба от ФТ, както и Обобщената матрица на оценка на присъщите рискови фактори следва да се вземат предвид от субектите по чл. 4, т. 28 от ЗМИП (юридическите лица с нестопанска цел) при изпълняване на задължението за периодична актуализация на собствената им оценка на риска.

За задълженият на юридическите лица с нестопанска цел по ЗМИП може да прочетете тук.