С какво Съветът за развитие на гражданското общество може да ни е полезен ? (3/5)
Зад дългото и трудно за запомняне наименование Съвет за развитие на гражданското общество (СРГО) стои силен инструмент, който дава в ръцете на българските граждански организации ефективна и реална възможност за гражданско участие на най-високо ниво в изпълнителната власт. Това е третата от поредица кратки статии, които отговарят на въпроса „С какво Съветът за развитие на гражданското общество може да ни бъде полезен?“.
Всички текстове в поредицата:
- СРГО – инструмент за структурирано гражданско участие
- Какви са правомощията на СРГО?
- Какво тези правомощия могат да направят за гражданите и гражданските организации?
- Как граждани и граждански организации да се възползват от тези правомощия?
- Къде е мястото на гражданите и гражданските организации, които не са членове на СРГО, в тези процеси ?
Какво тези правомощия могат да направят за гражданите и гражданските организации?
– През Съвета ГО могат да си осигурят допълнителен механизъм за държавно финансиране на граждански организации. Съветът определя ежегодно приоритетите след широки обществени консултации, приема правилата и процедурите и прави предложение на Министерски съвет за разпределение на средствата за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел.
– През Съвета ГО могат да изискат събирането на информация за финансирането на гражданските организации с публични средства с цел определяне на ефективността на отпусканите средства. Съгласно Правилника на СРГО Съветът също така следва да събира обобщени данни за развитието на гражданското общество посредством признати и независими индекси и показатели за развитие на гражданското общество, гражданско участие, свобода на словото, икономическото развитие и др.
– През Съвета ГО мога да предложат на Министерски съвет провеждане на национално представително социологическо проучване на потребностите и проблемите на гражданските организации в България и изготвянето на годишен анализ за състоянието на гражданските организации в България.
–
СРГО не е поредната абревиатура. Той е ключ към толкова врати, колкото решите да отворите.
Затова ви призоваваме да:
Бъдете настойчиви за това Съвета да функционира и дръжте властта отговорна, за да не „забравя“ за него. Как? Пишете писма, искайте срещи, срокове, съдействие….
Изисквайте прозрачност и отчетност в работата на СРГО. Как? Следете работата на СРГО, взимайте участие в консултации и изисквайте информация, ако не намирате такава относно някое заседание или решение.
Участвайте в изборите за членове и да изисквайте от своите избраници да бъдат активни в работата на СРГО. Как? Търсете директна комуникация с членовете на СРГО – те участват в съвета с вашите гласове и в защита на вашите интереси.
Кратка предисторията на СРГО – от идеята до първи мандат
Създаването на Съвета за развитие на гражданското общество е заложено през 2012 г. като дейност в първата „Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България за периода.“ Целта на СРГО е да изгради „работещо партньорство между държавата и гражданските организации. През 2016 г. СРГО вече е и факт в закона. С изменение на чл. 4 на Закона за юридическите лица с нестопанска цел се създава правно основание за създаване на първия по рода си у нас подобен съвет, който:
- Да е част от структурата на Министерски съвет, т.е. да работи на най-високо ниво и в тясно сътрудничество с изпълнителната власт;
- Да се състои от граждански организации изцяло избрани от останалите граждански организации, т.е. да e независим и демократично съставен.
СРГО трябваше да бъде създаден през 2018 г. Процесът бе забавен заради нуждата от изготвяне на правила за избор на състава и функциониране на Съвета. След обществени обсъждания и консултации с гражданските организации през август 2019 този процес приключи с приемането на Правилник за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество (Правилника на СРГО). Така в началото на 2020 г. се проведоха изборите за първия СРГО. Въпреки успешното провеждане на изборите, приетите правила и определянето на вицепремиер за председател, СРГО не се сформира официално от тогавашното правителство. Както и от следващото… Така и от това след него…
Едва в началото на 2022 г., две години след проведените избори за състав, десет години след първата Стратегия за развитие на гражданските организации и след безспирна застъпническа кампания на гражданския сектор, СРГО най-после бе официално създаден и започна работа. Този безспорен е успех за гражданското общество може да се окаже мимолетен.
Затова трябва да продължаваме да бъдем активни и да изискваме СРГО да е функциониращ и устойчив инструмент за структурирано гражданско участие. За целта е важно да сме запознати с функциите на СРГО и с какво съветът може да ни е полезен….