С какво Съветът за развитие на гражданското общество може да ни е полезен ? (5/5)

Зад дългото  и трудно за запомняне наименование Съвет за развитие на гражданското общество (СРГО) стои силен инструмент, който дава в ръцете на българските гражданските организации ефективна и реална възможност за гражданско участие на най-високо ниво в изпълнителната власт. Това е петата и последна кратка статия от поредицата, която отговаря на въпроса „С какво Съветът за развитие на гражданското общество може да ни бъде полезен?“. 

Всички текстове в поредицата: 

  1. СРГО – инструмент за структурирано гражданско участие 
  2. Какви са правомощията на СРГО? 
  3. Какво тези правомощия могат да направят за гражданите и гражданските организации? 
  4. Как граждани и граждански организации да се възползват от тези правомощия?  
  5. Къде е мястото на гражданите и гражданските организации, които не са членове на СРГО, в тези процеси ? 

Къде е мястото на гражданите и гражданските организации, които не са членове на СРГО, в тези процеси ? 

  • Съгласно Правилника на СРГО в дейността по изготвяне на становища могат да вземат участие в заседанията и представители на други граждански организации и институции, които не са членове на Съвета 
  • За изпълнението на конкретни дейности по Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България СРГО може да създава работни групи, включващи членове на Съвета, представители на институции и външни лица или организации. 
  • Съветът може (и трябва да) също така да организира обществено обсъждане на новата или актуализираната Стратегия и да я представя за одобрение на Министерски съвет заедно с плана. 

 

СРГО не е поредната абревиатура. Той е ключ към толкова врати, колкото решите да отворите. 

Затова ви призоваваме да: 

Бъдете настойчиви за това Съвета да функционира и дръжте властта отговорна, за да не „забравя“ за него. Как? Пишете писма, искайте срещи, срокове, съдействие….  

Изисквайте прозрачност и отчетност в работата на СРГО. Как? Следете работата на СРГО, взимайте участие в консултации и изисквайте информация, ако не намирате такава относно някое заседание или решение. 

Участвайте в изборите за членове и да изисквайте от своите избраници да бъдат активни в работата на СРГО. Как? Търсете директна комуникация с членовете на СРГО – те участват в съвета с вашите гласове и в защита на вашите интереси. 

 

Кратка предисторията на СРГО – от идеята до първи мандат 

Създаването на Съвета за развитие на гражданското общество е заложено през 2012 г. като дейност в първата „Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България за периода.“ Целта на СРГО е да изгради „работещо партньорство между държавата и гражданските организации. През 2016 г. СРГО вече е и факт в закона. С изменение на чл. 4 на Закона за юридическите лица с нестопанска цел се създава правно основание за създаване на първия по рода си у нас подобен съвет, който: 

  • Да е част от структурата на Министерски съвет, т.е. да работи на най-високо ниво и в тясно сътрудничество с изпълнителната власт; 

  • Да се състои от граждански организации изцяло избрани от останалите граждански организации, т.е. да e независим и демократично съставен.  

СРГО трябваше да бъде създаден през 2018 г. Процесът бе забавен заради нуждата от изготвяне на правила за избор на състава и функциониране на Съвета. След обществени обсъждания и консултации с гражданските организации през август 2019 този процес приключи с приемането на Правилник за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество (Правилника на СРГО). Така в началото на 2020 г. се проведоха изборите за първия СРГО. Въпреки успешното провеждане на изборите, приетите правила и определянето на вицепремиер за председател, СРГО не се сформира официално от тогавашното правителство. Както и от следващото… Така и от това след него… 

Едва в началото на 2022 г., две години след проведените избори за състав, десет години след първата Стратегия за развитие на гражданските организации и след безспирна застъпническа кампания на гражданския сектор, СРГО най-после бе официално създаден и започна работа. Този безспорен е успех за гражданското общество може да се окаже мимолетен.  

Затова трябва да продължаваме да бъдем активни и да изискваме СРГО да е функциониращ и устойчив инструмент за структурирано гражданско участие. За целта е важно да сме запознати с функциите на СРГО и с какво съветът може да ни е полезен….