Защита на правото на протест в София

Защита на правото на протест в София
Обзор на нарушенията на правото на протест в София през септември и ноември 2023 г.

• Сплашване и санкциониране на организатори на протест
• Полицейски тормоз, насилие и превишаване на права
• Рекорден брой забрани на протести
• Препоръки

Правото на мирни събрания и свободата на изразяване, които включват и правото на демонстрации и протест, са основополагащи за една демокрация. Тези права са и от съществено значение за гарантиране на плурализма и човешкото достойнство, тъй като дават възможност на хора с различен произход и мироглед да изразяват своите възгледи, да държат правителствата си отговорни и да участват в обществените дебати или да ги провокират. В условията на демокрация властите трябва да улесняват мирните събрания и свободното изразяване на мнение, а не да ги потискат.[1]

Правна гаранция за свободното упражняване на това право е именно уведомителният режим, който следва да осигури възможност за организиране от страна на компетентните власти – община и МВР, на мирното протичане на събранието. Същевременно правото на протест не е абсолютно, т.е. при точно определени условия съгласно международните договори гарантиращи правата на човека, то може да бъде ограничено и съответно провеждане на протест да бъде забранено или вече започнал протест да бъде разтурен. Такива ограничения могат да бъдат предложение за смяна на времето и мястото на протест, разтуряне на започнал протест в случай че има масови прояви на насилие и в краен случай – забрана за провеждане на протест.              .

[2] Протестите по своята същност обаче предполагат в известна степен създаване на неудобства за гражданите, които не участват в тях, както и недоволство сред различни групи. Затова ограниченията на правото на протест следва да се тълкуват стеснително, а най-тежката мярка – предварителна забрана на провеждане на протест, да се прилага само по изключение, в случай че властите могат да обосноват, че това е единственият начин за предотвратяване на реална и сериозна заплаха от масови прояви на насилие, нарушаване на обществения ред и сигурност или правата и свободите на другите.

Пълноценното гарантиране на правото на протест е постоянен процес, който не се изчерпва със създаване на съответно законодателство. От една страна от компетентните власти се изисква развитие на добри практики свързани с комуникация с организатори на протест и гражданите, с обучението и подготовката на служителите на МВР за охрана на протести и администрацията за съгласуване и координация при провеждане на протест и др. От друга – гражданските организации трябва да са бдителни, да оповестяват и реагират на всяко нарушение на правото на мирен протест и да се застъпват за развитие на законодателната рамка и добрите практики.

В България разбираемо основна сцена на протести е София. В периода 2020 г. до април 2023 г. в Столична община са постъпили 2628 уведомления за провеждане на събрание, митинг или манифестация или средно по две на ден.[3] Затова и гарантирането на правото на протест и обезпечаването на мирното протичане на протестите в столицата е от значение за цялата страна.  През годините има редица примери за успешна координация и организация на охрана на протести при изключително напрегнати обстоятелства. Така например, през май 2022 г. бяха проведени по едно и също време пред т. нар. МОЧА два противопоставящи се протеста – про-руски и против агресията на Русия, които преминаха без сериозни инциденти въпреки напрежението между двете групи.

Протест пред МОЧА, 4 май 2022 г., снимка: Захари Янков, БЦНП

От друга страна не липсват и случаи на фрапантни нарушения на правото на протест включващи и полицейски тормоз, насилие и произвол. Някои остават незабелязани, а други при активност на гражданското общество предизвикват обществен дебат, който може да доведе до подобрение на защитата на правото на протест. Така например, острата реакция срещу случаите на полицейско насилие по време на антиправителствения протести през 2020 г.[4], доведе до реформа на правилата на МВР за носене на отличителни знаци – персонални номера, с цел гарантиране тяхното поставяне на видимо място на униформите на служителите на МВР охраняващи протести при всякакви обстоятелства по време на масови мероприятия.[5]

За жалост и през ноември 2023 г. Столична община и МВР допуснаха редица нарушения на правото на мирен протест свързани с три протестни акции:

• Гладната стачка на Габриела Банкова – започнала на 13.11.2023 пред Съдебната палата;[6]
• Протестът срещу ръководството на БФС – проведен на 16.11.2023 в района на Националния стадион „Васил Левски;“[7]
• Забраната за провеждане мирни митинги за почитане жертвите на войната в Близкия изток[8] – опити през октомври и ноември за организиране на протест от палестинската общност в България;

 

Сплашване и санкциониране на организатори на протест

Съгласно международните стандарти за гарантиране на правото на мирен протест от организаторите на протест (или заявилите протест) се очаква да спазват законовите изисквания за провеждане на мирни събрания и съответно могат да бъдат подведени под отговорност за собственото си незаконно поведение, включително за подстрекаване на други лица. При изключителни обстоятелства организаторите могат да бъдат подведени под отговорност и за щети или наранявания, за които не носят пряка отговорност, само в случаите, когато доказателствата показват, че организаторите са могли в рамките на разумното да предвидят и предотвратят материални щети или наранявания.[9]

Палатката в нарушение, Източник: Захари Янков, БЦНП, 16.11.2023

В противоречие на тези стандарти на 16.11.2023 на лицето подало уведомление за провеждане на протеста на Габриела Банкова е издаден акт за установяване на нарушение на забраната за „ползването не по предназначение на общински имоти и/или имущество, предназначени за общо ползване, освен в случаите на получено предварително съгласуване или разрешение по съответния ред;“[10] Конкретно установеното от Столичен инспекторат нарушението се изразява в поставената палатка пред протестиращата Габриела, която й е била необходима за подслон при лошо време и съответно за пълноценно провеждане на избраната от нея форма на протест – денонощно седене пред Съдебната палата и гладна стачка. При издаване на акта представителите на Столичния инспекторат демонстрират формално прилагане на закона като твърдят, че протестът е заявен пред и съгласуван от община за провеждане само на стълбите на Съдебната палата, но не и на тротоара непосредствено пред него. След няколко часа контролните органи се връщат и чрез заплаха за следващ акт и пренебрегвайки информацията, че е подадено вече уведомление и за ползване на палатка на тротоара, принуждават заявителя да я премахне.  Така служителите на Столична община в нарушение на правото на протест пренебрегват задължението да улесняват протеста и предприемат действия, които явно целят обезкуражаване на протестиращата и сплашване на подкрепящите я. Същевременно е очевидно, че са упражнили правомощията си тенденциозно като създават съмнения за дискриминация, т.к. липсва информация за налагане на такава санкция при многобройни подобни прояви в миналото.[11]

АУАН издаден на заявителят на протеста на Габриела Банкова, 16.11.2023; Източник: Иван Радев, АЕЖ

Междувременно по-рано същия ден – 16.11.2023 г., мирно протестиращата пред Съдебната палата Габриела Банкова е задържана и отведена в 4-то РУ на МВР заради невъзможността й да предостави личен документ за проверка на полицаите. Извършената проверка на документи се случва три дни след като Габриела е започнала протеста си, който вече е придобил известна публичност, и няколко часа след като е премахната палатката пред нея след натиск, санкция и заплаха за още санкции от представители на Столичния инспекторат в присъствието на същите полицаи, които малко по-късно арестуват Габриела. В 4-то РУ на МВР  тя е подложена на унизително отношение като е съблечена гола в присъствието на полицейски служител с привидна цел да бъде идентифицирана.  

Арестът на Габриела, 16.11.2023, източник: Захари Янков, БЦНП

На 21.11.2023 Габриела отново е арестувана и отведена в РУ на МВР заради липса на лични документи. И при този арест Габриела твърди, че е била унижавана и тормозена от полицаите, а при връщане си на мястото на протеста пред Съдебната палата заедно със съмишленици се установява, че плакатите закачени на оградата информиращи за протеста са премахнати, а нещата й – преровени. Така органите на МВР не само са пренебрегнали задължението си да охраняват протеста, но активно са се опитвали да го прекратят чрез действията си.  Все още няма данни за започнало разследване за действията на полицаите свързани с нарушаване на правото на протест, неправомерно лишаване от свобода и унизително отношение.

 

След провелия се на 16.11.2020 г. протест срещу ръководството на БФС също започва своеобразна атака срещу лицето подало уведомление за провеждането му. На деня следващ протеста новоизбраният кмет на София Васил Терзиев заявява на личната си страница във Facebook, че „Столичната община ще поиска от организатора на протеста да възстанови щетите по публичната инфраструктура,“ без да се посочват каквито и да е данни или доказателства, че „организаторите“ на протеста лично са участвали в актове на насилие, са подстрекавали към такива или са имали реална възможност да предотвратят случилите се актове на насилие.

Целият пост тук

Седмица по – късно представители на МВР също се опитват да вменят вина на подалия заявлението за протест като в рамките на предавано на живо заседание на парламентарната Комисия по вътрешен ред и сигурност[12] съобщават и неговите имена и квартал където живее без да са питани за това. Така тези прояви на кмета на столицата и МВР не само нарушават правото на протест на конкретното лице, но поставят организатора в положение на застрашаване, което може да откаже други граждани да заявяват или организират протест.

 

Полицейски тормоз, насилие и превишаване на права

При прояви на насилие от отделни участници в протест, следва властите да предприемат действия спрямо тях и да осигурят нормалното му протичане.[13] Подобно на анти-правителствения протест през 2020 г. обаче, на протеста срещу БФС на 16.11.2023 г. полицията не предприе мерки за идентифициране и изолиране на отделни участници в протеста проявяващи агресия. Вместо това полицията директно премина към разтуряне на събранието като първоначално за кратко се използваха гласови предупреждения и водно оръдие, а след това се премина към директно настъпление срещу протестиращите. В резултат се предизвика паника, която застраши живота и здравето на мнозинството мирно протестиращи граждани, а самият протест бе насилствено прекратен.[14]

Протестът срещу ръководството на БФС проведен на 16.11.2023, Източник – Захари Янков, БЦНП

Освен безразборното полицейско насилие упражнено върху граждани, намиращи се в района на протеста, независимо от тяхната съпричастност към самия протест или актове на насилие, се констатираха и следните нарушения:

• Служители на реда не носят на видно място индивидуалният си идентификационен номер – Въпреки коментари от представители на МВР, че номерът е скрит поради слагането на защитно облекло,[15] правилата на МВР изискват изрично, че „при използването на специално оборудване (бронежилетка, противоударна жилетка, тактически елек) индивидуалният идентификационен номер се поставя върху него.“[16] Според международните стандарти правоохранителните органи трябва да са създали процедури за протоколиране и документиране на събитията по време на протест, които да гарантиран възможността да се идентифицират служителите на реда и се докладват случаи на използване на сила.[17]

Стоп кадър от видео показващо полицейско насилие в заведение в района на ММС на 16.11.2023, пълно видео тук

• Препятстване работата на журналисти отразяващи протеста – по данни на АЕЖ поне 5 журналисти са били нападнати от полицията, а на някои е било и нареждано да трият заснети кадри отразяващи неправомерни действия на полицаите.[18] Според международните стандарти не може да се забранява или пречи на журналисти да изпълняват функциите си на наблюдатели както по време на мирен протест така и след като е започнато разтуряне на протест от органите на реда. [19]

 

Рекорден брой забрани на протести

Забраната на протест следва винаги да е мярка, която се прилага в краен случай при данни за сериозен риск за насилие. Дори при данни, че има риск от насилие при даден протест, държавните органи винаги трябва да се насочат първо към мерки водещи към най-ниско ниво на намеса. Това налага в общия случай считани за рискови протести да не бъдат забранявани, а в хода на протичането им да се вземе решение дали се налага разтурянето им.[20]

През последните години Столична община се е придържала към тези стандарти. Показателно затова е че при 2628 заявления за протест към общината за периода 01.01.2020 г. до 01.04.2023 г. са издадени само 4 заповеди за забрана на протест. Тази добра практика по прилагане на закона от Столична община обаче бе прекратена през октомври 2023 г., когато опитите на палестинската общност да организират протести за спиране на огъня в избухналата война на държавата Израел срещу държавата Палестина в следствие действията на терористичната организация Хамас бяха посрещнати с поредица от забрани. Според данните, с които разполагаме само през месец октомври са издадени 3 заповеди от кмета Йорданка Фандъкова за забрани на протест за спиране на огъня в близкия изток – на 12.10.2023, 20.10.2023 г[21]. и 23.10.2023 г. През ноември кметът Фандъкова издава още една заповед за забрана на подобен протест на 7.11.2023, а на 14.11.2023 г. и новият кмет Терзиев издава такава забран.

В кметските заповеди за забрана на протести на палестинската общност се посочват аналогични аргументи:

• Свързани с оперативни данни за заплахи от разпространяване на език на омразата и насилие на тези протести – доколкото тези данни съставляват легитимен мотив за предприемане на допълнителни мерки за обезпечаване мирното протичане на протеста, те не би следвало да са достатъчни за предварителната му забрана. В мотивите не се отчита, че няма данни за предишни случаи на насилие по време на подобни протести както и че такива протести са се провели въпреки забраните и без инциденти на 13.10.2023[22] и 25.10.2023[23]     
• Свързани с със заплахи от граждани несъгласни с посланието на протеста и наличие на други събития в Столицата – тези мотиви са нелегитимни и не могат да служат за забрана на протест. Държавата има положително задължение да осигури охрана на протестите и не може да се „оправдава“ с липса на ресурс поради други събития. Също така Комитетът по правата на човека на ООН изрично изтъква, че „фактът, че дадено събрание предизвиква или може да предизвика враждебна реакция от страна на членовете на обществеността срещу участниците, по принцип не е основание за ограничаване;“[24]   

Заповед на кметът Йорданка Фандъкова СОА23 – РД09-2197, 12.10.2023

Препоръки

С оглед събитията от ноември 2023 в София МВР следва:

• Да проведе пълно разследване на случаите на полицейско насилие в нощта на 16.11.2023 и на поведението на служителите на МВР при арестите на Габриела Банкова;
• Да наложи дисциплинарни наказания на всички служители на МВР, за които се установи съпричастност към актове на насилие, унизително отношение, злоупотреба с право и дискриминация по време на протести както и да предостави на прокуратурата пълна информация за тях;
• Да преразгледа протоколите си за действие при охрана на протести и обучителните си програми на служители на МВР отговорни за охрана на протести с оглед допуснатите грешки на 16.11.2023 г.
• Да гарантира стриктно спазване на правилата за носене на отличителни знаци на служителите на МВР ангажирани с охрана на протест;

 

Столична община следва да:

• Осигури допълнително обучение на всички служители в администрацията, които отговарят за обработка на заявления за протести и на служителите на Столичен инспекторат, които следят за спазването на реда по време на протести
• Кметът да тълкува правомощията си да забранява протести стеснително и да прибягва към тази мярка само в краен случай;

МВР и Столична община трябва да подобрят комуникацията помежду си с цел координиране на охраната на протести както и да се въздържат от публични изказвания, които могат да обезкуражат гражданите да се ползват от правото си на протест или да сътрудничат на общината и МВР за мирно протичане на протестите включително и да ползват уведомителния режим за организиране на протест.