Защо не е нужен Закон за регистрация на чуждестранните агенти

От 2022 насам Закон за регистрация на чуждестранните агенти (ЗРЧА) е предлаган в 5 парламента. Първото предложение не получи парламентарно внимание – не беше разгледано от нито една комисия или в зала. Второто предложение на ЗРЧА беше направено април 2023 и до януари 2024 не беше гледано от нито една от комисиите, на които бе разпределено.
Девет месеца по-късно в началото на 2024 г. ЗРЧА изненадващо се оказа в дневния ред на Парламента за гласуване на първо четене. Тогава ЗРЧА не беше гласуван поради липса на кворум. През септември 2024 ЗРЧА беше отново предложен в последния месец работа на 50-о Народно събрание. Още на следващата седмица след внасянето му ЗРЧА беше разгледан в парламентарна комисия. Въпреки че бе отхвърлен тогава, вносителите бяха категорични, че ще го внесат и в следващото Народно събрание. Това се случи на 11.11.2024 – в първия възможен момент след избора на 51-вото Народно събрание. А в началото на 2025 г. отново изненадващо законопроектът се появи в дневния ред на пленарното заседание. Този път обаче кворум имаше и дебат се проведе.
През 2026 г. на Възраждане отне два месеца след изборите за 52-то Народно събрание да „претопли“ идеята си за налагане на репресивен закон за чуждестранните агенти
ЗРЧА не е нито нужен за постигане обявената публично цел – осигуряване на прозрачност, нито приемлив в едно демократично общество.
Внушение чрез името и очерняща кампания
- Още с името си – Закон за регистрация на чуждестранните агенти – цели да създаде разделение в обществото. „Чуждестранен агент“ носи значението на шпионин или предател, т.е. ЗРЧА внушава, че има вътрешни врагове – регистрираните по закона „агенти,“ и да провокира дискриминация срещу тях.
- През 2022 г. при първото внасяне на ЗРЧА вносителите му използват случая за публикуване на черен списък на нарочените от тях „чуждестранни агенти“
Закон за забрани, а не закон за прозрачност
- ЗРЧА е представян от вносителите си като мярка за прозрачност, но всъщност той е забранителен и ограничителен. В него са предвидени редица репресивни мерки срещу нарочените за „агенти“ (виж чл. 11 и 12) – от забрана за дейности в образователни институции до забрана на дейности, които могат да повлияят на вътрешната или външна политика на страна (т.е. забрана за участие в обществения живот).
ЗРЧА не изсветлява „чуждестранни агенти,“ а преследва „(ни)чии агенти“
- ЗРЧА не изисква да се доказва, че нароченият за „агент“ действа от нечие име, за нечия сметка или в нечии интерес. Според ЗРЧА е достатъчно да получиш пари от чужбина (над 1000 евро сумарно за една година под формата на пари, покриване на разходи или натура с произход чужбина), за да станеш „агент“ или с други думи тези мерки не изсветляват влияние, а ограничават в общия случай „ничии агенти.“
- В България както и в целия ЕС обаче вече действат пропорционални мерки осигуряващи тази информация, а именно задължението за обявяване на действителните собственици на юридическите лица. Затова и етикетирането и регистърът предложени със ЗРЧА са излишни и не биха служили за нищо повече от стигматизция и очерняне.
Закон срещу всички
- ЗРЧА очевидно е насочен основно срещу медии и граждански организации, но според него фирми и отделни хора също могат да са „агенти.“ Нещо повече – учредители на нарочени за „агенти“ без значение дали в момента имат каквото и да е отношение с нарочената организация, се считат за „свързани физически лица с чуждестранни агенти“ и по отношение на тях също се прилагат забрани
Вече има правила за прозрачност
- Неправителствените организации и търговските дружества се отчитат (като минимум) пред Агенция вписвания, Националния статистически институт и НАП.
Със ЗРЧА се предлага всеки „агент“ да се подлага на годишен финансов одит. По Закона за счетоводството вече съществуват ясни и пропорционални условия кога търговски дружества или неправителствени организации се подлагат на одит.
Рубриката „Правен смисъл” се реализира в рамките на проект „По-силни заедно: ангажиране на други сектори в инициативи на граждански организации (2026–2028)“