Време за четене: 1 минута

Защо не е нужен Закон за регистрация на чуждестранните агенти

От 2022 насам Закон за регистрация на чуждестранните агенти (ЗРЧА) е предлаган в 5 парламента. Първото предложение не получи парламентарно внимание – не беше разгледано от нито една комисия или в зала. Второто предложение на ЗРЧА беше направено април 2023 и до януари 2024 не беше гледано от нито една от комисиите, на които бе разпределено.

Девет месеца по-късно в началото на 2024 г. ЗРЧА изненадващо се оказа в дневния ред на Парламента за гласуване на първо четене. Тогава ЗРЧА не беше гласуван поради липса на кворум. През септември 2024 ЗРЧА беше отново предложен в последния месец работа на 50-о Народно събрание. Още на следващата седмица след внасянето му ЗРЧА беше разгледан в парламентарна комисия. Въпреки че бе отхвърлен тогава, вносителите бяха категорични, че ще го внесат и в следващото Народно събрание. Това се случи на 11.11.2024 – в първия възможен момент след избора на 51-вото Народно събрание. А в началото на 2025 г. отново изненадващо законопроектът се появи в дневния ред на пленарното заседание. Този път обаче кворум имаше и дебат се проведе.

През 2026 г. на Възраждане отне два месеца след изборите за 52-то Народно събрание да „претопли“ идеята си за налагане на репресивен закон за чуждестранните агенти

ЗРЧА не е нито нужен за постигане обявената публично цел – осигуряване на прозрачност, нито приемлив в едно демократично общество.

Внушение чрез името и очерняща кампания

  • Още с името си – Закон за регистрация на чуждестранните агенти – цели да създаде разделение в обществото. „Чуждестранен агент“ носи значението на шпионин или предател, т.е. ЗРЧА внушава, че има вътрешни врагове – регистрираните по закона „агенти,“ и да провокира дискриминация срещу тях.
  • През 2022 г. при първото внасяне на ЗРЧА вносителите му  използват случая за публикуване на черен списък на нарочените от тях „чуждестранни агенти“  

Закон за забрани, а не закон за прозрачност

  • ЗРЧА е представян от вносителите си като мярка за прозрачност, но всъщност той е забранителен и ограничителен. В него са предвидени редица репресивни мерки срещу нарочените за „агенти“ (виж чл. 11 и 12) – от забрана за дейности в образователни институции до забрана на дейности, които могат да повлияят на вътрешната или външна политика на страна (т.е. забрана за участие в обществения живот).

ЗРЧА не изсветлява „чуждестранни агенти,“ а преследва „(ни)чии агенти“

  • ЗРЧА не изисква да се доказва, че нароченият за „агент“ действа от нечие име, за нечия сметка или в нечии интерес. Според ЗРЧА е достатъчно да получиш пари от чужбина (над 1000 евро сумарно за една година под формата на пари, покриване на разходи или натура с произход чужбина), за да станеш „агент“ или с други думи тези мерки не изсветляват влияние, а ограничават в общия случай „ничии агенти.“
  • В България както и в целия ЕС обаче вече действат пропорционални мерки осигуряващи тази информация, а именно задължението за обявяване на действителните собственици на юридическите лица. Затова и етикетирането и регистърът предложени със ЗРЧА са излишни и не биха служили за нищо повече от стигматизция и очерняне.

Закон срещу всички

  • ЗРЧА очевидно е насочен основно срещу медии и граждански организации, но според него фирми и отделни хора също могат да са „агенти.“ Нещо повече – учредители на нарочени за „агенти“ без значение дали в момента имат каквото и да е отношение с нарочената организация, се считат за „свързани физически лица с чуждестранни агенти“ и по отношение на тях също се прилагат забрани

Вече има правила за прозрачност

Със ЗРЧА се предлага всеки „агент“ да се подлага на годишен финансов одит. По Закона за счетоводството вече съществуват ясни и пропорционални условия кога търговски дружества или неправителствени организации се подлагат на одит.

Рубриката „Правен смисъл” се реализира в рамките на проект „По-силни заедно: ангажиране на други сектори в инициативи на граждански организации (2026–2028)“