СЪСТЕЗАНИЕ СЪС ЗАКОНОДАТЕЛЯ: ПРАВЕН БЮЛЕТИН ЗА НПО (29 април – 10 май 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
Върховенство на правото и екология
Разглежданият тук ЗИД ЗНИ е приет въз основа на законопроект, разработен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание на 9 февруари 2024 г. Предметът на този законопроект засяга адаптиране на националното законодателство към последните изменения и допълнения на Регламент (ЕС) № 651/2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар на ЕС.
Разпоредбите на § 19, 21 и 22 от ЗИД ЗНИ са приети въз основа на предложения на народни представители, които са постъпили в Народното събрание след приемането на законопроекта на Министерския съвет на първо четене (вх. № 49-454-04-83 от 4.04.2024 г.). Те уреждат отделни елементи от правния режим на приоритетни инвестиционни проекти с национално или регионално значение и на инвестиционни предложения, които са определени катонационални обекти, при което въвеждат съществени изменения в три различни закона – ЗООС, Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). По своя предмет предложенията на народните представители, внесени след първо гласуване, се различават съществено от предмета на законопроекта на Министерския съвет.
Измененията в ЗООС, ЗУТ и ЗЕВИ, които се съдържат в § 19, 21 и 22 от ЗИД ЗНИ, са гласувани от Народното събрание само веднъж, което противоречи на императивното изискване на Конституцията законите да се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват в отделни заседания (чл. 88, ал. 1 от Конституцията).
Освен това те са извън обхвата и мотивите на приетия на първо четене законопроект и от тази гледна точка са приети в нарушение на чл. 83, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По предложенията на народните представители не е проведено обществено обсъждане, липсва предварителна оценка на въздействието, надлежна обосновка на всички аспекти от предложенията, както и финансова обосновка.
По тези съображения считам, че § 19, 21 и 22 от ЗИД ЗНИ се отклоняват в значителна степен от установените в чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове стандарти за необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност и стабилност на проектите за нормативни актове, които са и съществени гаранции за правна сигурност.
Политика за българите в чужбина и техните организации
ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България
Съгласно измененията в закона:
Съветът за координация на политиките за българите извън Република България, наричан по-нататък „Съвета“, е постоянно действащ консултативен орган към Министерския съвет.
(2) Съветът координира структурите на изпълнителната власт по въпросите, свързани с разработването, провеждането, мониторинга и оценката на държавната политика по отношение на българските общности и техните организации извън Република България.
Чл. 22б. Съветът:
1. решава въпроси от координационен характер, свързани със:
а) запазване и разпространение на българския език и култура сред българските общности зад граница, в т.ч. относно опазване на българското културно-историческо наследство;
б) достъпа до качествени административни услуги за българските граждани извън територията на Република България;
2. издава насоки и препоръчва действия за реинтеграция на завръщащите се в Република България български граждани и за защита на правата и интересите на българите зад граница;
3. синхронизира дейностите по програми и проекти, насочени към българските общности и техните организации извън страната, управлявани от органи на централната власт;
4. формулира цели и задачи, насочени към политиките за българските общности и техните организации извън страната.
Чл. 22в. (1) Съветът се състои от председател и членове. Работата на Съвета се координира от секретар.
(2) Председател на Съвета е министър-председателят или определен с негова заповед член на Министерския съвет.
(3) Членове на Съвета са:
1. министърът на външните работи;
2. министърът на правосъдието;
3. министърът на културата;
4. министърът на труда и социалната политика;
5. министърът на вътрешните работи;
6. министърът на образованието и науката;
7. министърът на електронното управление;
8. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.
(4) Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на Съвета за координация на политиките за българите извън Република България по предложение на председателя на Съвета.“
Защита на права в наказателното производство
ЗАКОН за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
С промени в Наказателно процесуалния кодекс се предвиждат допълнителни гаранции за защита правата на лицата от уязвими групи:
§ 16. В Наказателно-процесуалния кодекс
1. В чл. 139 се създава ал. 12:
„(12) Повторен разпит на свидетел, пострадал от престъпление, може да се извърши само когато това е необходимо за целите на наказателното производство.“
2. В чл. 139а:
а) създава се нова ал. 1:
„(1) Ако това няма да затрудни сериозно наказателното производство, разпитът на свидетел със специфични нужди от защита се извършва:
1. в специално оборудвани помещения, предназначени за тази цел;
2. в присъствието на педагог или психолог;
3. от един и същ разследващ орган, ако е необходим повторен разпит.“;
б) досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3.
3. В чл. 209, ал. 2 се създава изречение пето: „Когато не владее български език, заявителят има право на превод на разбираем за него език на документа, който се съставя за получаването на подаденото съобщение.“
Национално представителни организации
РЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
Екология и климатични промени
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Споразумение между Правителството на Република България и Световната метеорологична организация, представлявана от Междуправителствения панел по изменение на климата относно 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC). Сесията ще се проведе в гр. София в периода 26 юли – 2 август 2024 г.
Междуправителственият панел по изменение на климата е органът на Организацията на обединените нации (ООН) за оценка на науката, свързана с изменението на климата, и предоставя редовни оценки на научната основа за изменението на климата, неговите въздействия и бъдещи рискове, както и възможности за адаптиране и смекчаване. IPCC е създаден през 1988 г. от Световната метеорологична организация (СМО) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Целта на IPCC е да предоставя на правителствата на всички нива научна информация, която те могат да използват за разработване на политики за климата. IPCC е организация на правителства, които са членове на ООН или СМО. В момента IPCC има 195 членове.
Изкуствен интелект
Изкуственият интелект в образованието ще бъде част от темите, по които ще се дебатира по време на редовното заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС на 13 и 14 май 2024 г. в Брюксел.
Министрите, отговорни за младежта, ще приемат заключения на Съвета относно наследството на Европейската година на младежта 2022, за европейския и международния политически дневен ред за децата, младежта и правата на децата, както и за политиката за младежка работа и приобщаващите общества за млади хора.
Предвижда се министрите на образованието да приемат Препоръка на Съвета „Европа в движение“ — възможности за образователна и обучителна мобилност за всеки и заключения за насърчаване на основани на доказателства политики и практики в образованието и обучението за постигане на Европейското пространство за образование. Очаква се министрите с ресор спорт да одобрят Резолюция на Съвета относно Работен план на ЕС за спорта (1 юли 2024 – 31 декември 2027) и заключения относно приноса на самоорганизирания спорт за подкрепа на активния и здравословен начин на живот. Ще обсъдят и ролята на доброволците за европейския спорт.
Съветът на министрите, отговорни за културата и аудиовизията, ще приеме заключения за подкрепа на инфлуенсърите като създатели на онлайн съдържание и за овластяването на културните и творчески сектори в процеса на развитие на публиките, основано на данни.
ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ
Нищо
КАЛЕНДАР
Индикативна програма на обучителните програми и обученията през 2024 г. на БЦНП
ГОДИШНО ОТЧИТАНЕ НА ЮЛНЦ ЗА 2023 – ЗАДЪЛЖЕНИЯ, СРОКОВЕ, ДОКУМЕНТИ
ПУБЛИКАЦИИ И АНАЛИЗИ
В помощ на НПО, които са задължени лица по Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП)
Министерство на външните работи (Ministry of Foreign Affairs of the Republic of Bulgaria) разработи платформа за своевременна информация за постъпили промени по целеви финансови санкции наложени от ООН.
https://www.mfa.bg/bg/ministerstvo/un-sanctions
Напомняме, че санкционните списъци на ООН са водещ критерий за разпознаване на съмнителни клиенти.
Затова препоръчваме на всички граждански организации , които са задължени лица по смисъла на чл. 4, т. 28 ЗМИП, да се регистрират в платформата!
Швейцарско-български механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност 2024-2029 (CETF)
През втората половина на 2024 г. предстои стартирането на Швейцарско-българския механизъм за подкрепа на гражданските организации за периода 2024-2029.
Избраният Програмен оператор подготвя втория етап на подкрепата за гражданските организации в България като включва процес на консултации със заинтересованите страни. Целта на консултациите е събиране на обратна връзка за оптимизация на компонентите на Механизма в съответствие с нуждите и очакванията на гражданския сектор.
В тази връзка отправяме покана към граждански организации и активисти от страната да участват в кратка 10-минутна анкета.