Време за четене: 1 минута

Фалшивият скандал за имената на НПО или как един криминален случай се ползва за ограничаване на правото на сдружаване

През февруару 2026 г. тежък криминален случай в Петрохан с шест жертви разтърси България. Наред с многото въпроси за дейността на жертвите и съпричастността на част от тях към други тежки престъпления, политици решиха да се опитат да фокусират общественото внимание върху името на НПО, свързано със загиналите – Сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии.“ Според тях името на сдружението заблуждава, че става дума за държавна институция.

Последва внасяне в Народното събрание на поредица законопроекти за допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които, макар и с различен обхват, целяха едно: гражданите да бъдат ограничени в правото си да избират как да се казват организациите, които създават и в които участват. Три от тези законопроекти бяха предложени в края на работата на 51 народно събрание и до тяхното разглеждане в зала не се стигна,[1] но през май – малко след сформирането на 52 Народно събрание, отново бяха предложени подобни промени.[2] Според законопроекта, който предстои да бъде гледан, следва да се наложи забрана на употреба на иначе общоупотребими думи и техните производни като „национален,“ „национална,“ национален,“ „национално“, „институт,“ „комисия,“ “служба,“ „централно,“ „областен,“ и други. Списъкът е неизчерпателен и оставя възможност и други думи да се считат за „забранени,“ ако се прецени, че „по своето общоприето значение създават впечатление за публичноправен статут.“

Аргументът, който се изтъква в подкрепа на тези предложения, звучи на пръв поглед разумно – трябва да се избегне опасността гражданите да бъдат заблудени, че дадена организация е държавен орган. Проблемът е, че работеща мярка против заблуждаващи имена вече съществува в закона.  

Законът вече казва това, което се опитват да преоткрият

Съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел (чл. 7, ал. 2) наименованието на НПО „трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави“. Същото правило важи и за търговските дружества, съгласно Търговския закон (чл. 7, ал. 2). Това не е пожелателен текст, а действаща правна норма с ясни последици – тя дава основание на Агенцията по вписванията да откаже регистрация на организация със заблуждаващо име, а на всеки заинтересован гражданин, юридическо лице или на прокурора – възможност да сезира съда за вече вписана организация. Вече съществува и натрупана съдебна практика, въз основа на конкретни казуси.

За разлика от съществуващата в момента забрана на заблуждаващи имена, която дава възможност за преценка на всеки конкретен казус, част от предложените тази година промени[3] биха въвели необорими презумпции, че някои думи водят до заблуждение. Такова ограничение е не само груба и непропорционална намеса в свободата на гражданите да определят имената на организациите, в които участват, но парадоксално може да принуди организации да приемат заблуждаващи имена. Ето и част от:

Абсурдните примери, до които води забрана на думи

„Възраждане“ предлагат, например, „изрична забрана за използването на думите „държавен,“ „държавна“ и „държавно“ и техните производни.,“ което означава, че организации като

  • „Асоциация на държавните съдебни изпълнители в България“[4],
  • „ПРОФЕСИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ“ Сдружение;
  • „Сдружение на държавните висши училища в Република България“ Сдружение;
  • „СДРУЖЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ДЪРЖАВНИТЕ ПСИХИАТРИЧНИ БОЛНИЦИ“ Сдружение;
  • „Синдикална организация на държавните служители в Министерството на вътрешните работи“ Сдружение и други,

чиито имена очевидно не въвеждат в заблуждение, ще трябва да си сменят имената и всъщност да бъде принудена да изберат по същество заблуждаващо име. Такъв казус не може да възникне при сега съществуващата уредба за забрана на заблуждаващи имена, тъй като съдът има възможност да се произнесе с оглед конкретния случай, контекст и предоставени доказателства.

Друга дума номинирана за забраняване беше и „агенция,“ но ако тя бъде забранена как ще трябва да се казват организации като „АСОЦИАЦИЯ НА МОДНИТЕ АГЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ“ или „АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АГЕНЦИИ ЗА ВЪНШНА РЕКЛАМА“. Думата „агенция“ е добър повод да се запитаме и още нещо – защо всички направени законодателни предложения за забрана на думи в наименования са по отношение само на наименованията на НПО.

Бърза справка в публичния регистър показва, че „национална агенция“ – словосъчетание посочвано и публично като повод за законопроектите, се среща в наименованията на 26 юридически лица, от които 21 са търговски дружества и едва 5 са НПО. В такъв случай е основателен въпросът защо вносителите на ограничителните законопроекти не предлагат забрана на думи и за търговците, ако са убедени, че словосъчетанието „национална агенция“ или други по презумпция заблуждава гражданите ?

И докато търсим отговор на този реторичен въпрос нека обърнем внимание на още нещо – в България, съгласно Закона за администрацията, следва да има само два вида агенции – държавни и изпълнителни (НАП е също държавна агенция, като името ѝ е посочено в специален закон – т.е. е изключение). От което следва извода, че за да е налице „заблуждение“, трябва името да е реално повтарящо името на държавен орган, като Например „държавна агенция….“ Или „изпълнителна агенция..“, а не чрез вторични конотации да се прави извод, че е възможно да е налице заблуждение.  

Ако целта на предлаганата реформа е да помогне на българските граждани да са по-добре информирани за държавните институции, какви са техните задачи и как ги осъществяват, вероятно много по-успешен подход би бил да се предприемат кампании за информиране за дейността на институциите (което също така ще помогне да се увеличи доверието към това, което правят и как го правят). А експлоатацията на правната рамка за въвеждане на повече рестрикции към гражданите и разгръщане на очернящи кампании не само не помага, но може да доведе и до необосновани и не пропорционални ограничения, които да наредят България в категорията на страни, ограничаващи гражданското пространство. [5]

[1] Законопроект 51-654-01-27 за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел – предложен от група народни представители от Възраждане (ЗИД на ЗЮЛНЦ на Възраждане); Законопроект 51-654-01-25 за допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, предложен от група народни представители от ИТН (ЗИД на ЗЮЛНЦ на ИТН); Законопроект 51-654-01-28  за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, предложен от група народни представители от ППДБ (ЗИД на ЗЮЛНЦ на ППДБ),

[3] Законопроект 51-654-01-28  за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, предложен от група народни представители от ППДБ (ЗИД на ЗЮЛНЦ на ППДБ) предлага различен подход, който макар и да не е толкова явно репресивен, също е излишен

[4] Всички примери с имена на организации са подбрани след справка в публичния регистър на ЮЛНЦ, въз основа на справка с думи предлагани да бъдат забранени. Със статията не се цели критика на избрано име, на която и да е от органзиациите посочени в примерите.

[5] Правото на сдружаване е защитено от чл. 11 на ЕКПЧ. Всяка намеса на държавата в свободното упражняване на правото на сдружаване с въвеждането на ограничения е допустимо при спазване на формулираните въз основа на ЕКПЧ от ЕСПЧ стандарти за гаранции при упражняване на правата на човека. Ограниченията биха били оправдани ако са предвидени по подходящ и ясен начин в закон, преследват легитимна цел и са необходими в едно демократично общество.[5] За легитимни цели се считат единствено: (1) националната и обществена сигурност; (2) опазване на обществения ред (3) защитата на здравето и морала; (4) защита правата на другите.[5] Държавата също така е длъжна да демонстрира, че въведените ограничения са необходими за предотвратяване на реална, а не хипотетична, заплаха и че не съществуват по-леки мерки, с които да се постигне тази цел (т. нар. пропорционалност на мерките).

Рубриката „Правен смисъл” се реализира в рамките на проект „По-силни заедно: ангажиране на други сектори в инициативи на граждански организации (2026–2028)“ ?