Законът за мерките срещу изпирането на пари, в сила от 2019 г., възприе специален подход спрямо юридическите лица с нестопанска цел като задължени лица. Така, обемът от мерки, които ЮЛНЦ следва да прилагат в изпълнение на закона са разделени в две категории: общи задължения за всички ЮЛНЦ и специални - само за определена категория ЮЛНЦ.

Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Законът за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) изискват от ЮЛНЦ като задължени лица по чл. 4, т. 28 от ЗМИП

Съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари (приет през 2018 г.) всички юридически лица е необходимо да обявят своите действителни собственици в регистъра на ЮЛНЦ в Агенция по вписванията. Действителни собственици са физическите лица, които в крайна сметка притежават или контролират юридическите лица и другите правни образувания

Законът за мерките срещу изпирането на пари и Законът за мерките срещу финансирането на тероризма, заедно с подзаконовите актове по прилагането им уреждат правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма у нас.

Всяко юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ) - сдружение, фондация и читалище - следва да спазва принципите на прозрачност и отчетност. Когато говорим за годишно отчитане на ЮЛНЦ, винаги трябва да имаме предвид 3 основни институции: НСИ, НАП и АВ

Материалът е изготвен въз основа на предварително подбрани въпроси от практиката по регистрация и вписване на промени в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията

Законът допуска принудително прекратяване на юридическо лице с нестопанска цел от окръжния съд по седалището му, когато то не е учредено по законния ред или пък извършва дейност, която противоречи на закона (чл.13, ал.1, т.3, б. “а“ и „б“ от Закона за юридическите лица с нестопанска цел). И в двата случая окръжният съд следва да съобрази някакво противоречие със закон и това изисква да се изясни какво точно има предвид законодателят, когато говори за „закон“ и „законен ред“.

Законът за юридическите лица с нестопанска цел допуска техни учредители да бъдат както физически лица, така и юридически лица. Няма значение дали става въпрос за сдружения и фондации, които са били определени за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза[1]. Доколкото законът говори изобщо за юридически лица, следва изводът, че за всеки един отделен вид юридическо лице може да бъде учредител на сдружение или фондация.

След 1944 г у нас започва процес на национализация на учредените в предходните десетилетия сдружения и фондации. Тя е резултат от наложената тогава идея, че държавата е тази, която следва да дирижира всички сфери на живота и затова трябва да концентрира целия ресурс, който пряко или косвено е бил предвиден за постигането на една или друга нестопанска цел. Началото е поставено с емитирането на „Заем на свободата“, чиято цел била да се покрият извънредните разходи на държавата.

Правото на свободно сдружаване у нас за първи път се признава и установява с приемането на Търновската конституция от 1879 г. Според чл.83 „Българскитѣ граждане иматъ право да съставляватъ дружества безъ всѣкакво предварително разрѣшение, стига само цѣльта и средствата на тия дружества да не принасятъ вреда на държавний и общественъ порядъка, на религията и добритѣ нрави“.