Готови ли сме за детски хоспис в България – гражданска дискусия

Колко важни са ни децата? И ако са ни най-важните – докъде сме с детското здравеопазване? България все още е единствената страна в Европа, която не развива детски палиативни грижи. Оставили сме семействата на децата с тежки заболявания да се оправят сами. Само за недобре свършена работа ли си говорим? Има ли публични здравни политики по този въпрос?

Събитията през последните няколко години като пандемията, маските, ваксините, войната в Украйна, политическите кризи и т.н. създадоха силно разделение в обществото ни, което от своя страна засили чувството за непреодолимия хаос, царящ във всички слоеве на държавната ни структура. Дали пропастите и черните дупки в обществото ни са фатални или все още може да намерим нишките и мостовете, които ни свързват?

В поредна дискусия от Гражданския стопаджия се потопихме в тъмната страна на здравеопазването и обърнахме внимание на проблемите, с които се сблъсква секторът, стъпвайки на резултатите от от изследването на ценностите: „За разширената онтология на ценностите, или защо демокрацията у нас е само в бирата”, изготвен от Силвия Борисова и Венелин Стойчев.

Двата ключови извода до които изследването стига са, че демокрация може да открием само в бирата, а ценностите ни са като костюмите в гардероба – различни според всяка ситуация.

Дали липсата на декларирани правила, прави адаптивността водеща ценност на съвременния човек? Дали причината за това е, че социалната реалност ни кара да се чувстваме санкционирани, когато изразяваме принципите си и отстояваме позициите си по прозрачен начин? Как това се отразява във всички сфери – политически, икономически и във всекидневните ни взаимодействия.

В тази дискусия разгледахме как тези твърдения създават къси съединения в здравеопазването и по-конкретно в детските политики и палиативни грижи. Поканихме д-р Бояна Петкова – лекар с над 13-годишен опит в лечението на детски заболявания и проследяване на нормалния растеж и развитие на деца.

В хода на разговора засягаме няколко ключови проблема:

1. Как медицината в България се различава от други държави и може ли да се сравни с абстрактното изкуство? Как липсата на правила, протоколи, проучвания, анализи и следването на стари повеляващи традиции, създават дълбоки дупки в цялата система на здравеопазване – от административните процеси до лекарската грижа.

2. Дали родителите на тежко болните деца получават нужната подкрепа от обществото или по-скоро чувстват подсъзнателно насаждане на вина и срам, които засилват чувството на самота в борбата и справянето с болестта?

3. Защо имаме толкова ярко различие от палиативните грижи в западна Европа и по какъв начин и на какво ниво трябва да се случат реформите в здравеопазването ни?

За д-р Бояна Петкова:

Д-р Бояна Петкова е лекар с над 13-годишен опит в лечението на детски заболявания и проследяване на нормалния растеж и развитие на деца. Работи като обучител в сферата на майчиното и детското здравеопазване от 2008 година, подготвила е стотици двойки за раждането и отглеждането на тяхното бебе. Част от екипа на Училище за родители “Слънчогледи”, основател на Фондация “Макове за Мери” и Фондация за палиативни грижи за деца “Ида”. Завършила е средно образование в Deutsche Schule Helsinki – 1999г; и хуманна медицина в Медицински университет “Шарите” – Берлин, Германия – 2006 г.

Гледайте ни във Facebook

Можете и да слушате разговора в Spotify канала на БЦНП

Досега в поредицата дискусии на Гражданския стопаджия говорихме по темите:

1.  Няма за кого, но ще гласувам…

2. Преброихме се, и какво от това?

3. Евро vs. лева – печелим или губим?

4. Дарителството – имидж стратегия или чиста емпатия

5. Символите на нацията – дискусия от поредицата "Граждански стопаджия"

6. Неуспялата политика за насърчаване на културата – гражданска дискусия

7. Петицията срещу забраната на реклама за хазарт – гражданска дискусия