РЕГИСТЪРЪТ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ: КАКВО ПРЕДСТОИ?

На 19 март 2026 г. Парламентът прие Закон за прозрачност при представителство на интереси (Законът). С него се уреждат условията и реда за осъществяване на представителство на интереси пред органите на публичната власт. Така България стана 17-та държава членка на ЕС, която предприе мерки за регулиране на лобистката дейност. Регистърът за прозрачност: какво предстои?
Двете най-съществени въведения на Закона са създаването Регистър за прозрачност и на календари на срещи.
Редът за вписване в Регистъра за прозрачност, както и правилата за поддържане на календарите за срещи са уредени в НАРЕДБА № Н-1 от 8 юли 2026 г. за Регистъра за прозрачност
Какво представлява Регистърът за прозрачност
Регистърът за прозрачност е електронна база данни с публичен и безплатен достъп. В нея ще се вписват лицата, извършващи т.нар. представителство на интереси пред органите на публичната власт. Той ще се поддържа от Сметната палата, която съгласно Закона трябва да го изгради и въведе в експлоатация в срок до 6 месеца от обнародване на Наредбата за Регистъра за прозрачност или до януари 2027 г.
Важно е да се знае, че Регистърът не въвежда разрешителен режим. Вписването е декларативно – заявяват се само данните във връзка с представителство на интереси. С други думи Регистърът цели да гарантира достъп на обществото до допълнителна информация във връзка с формирането на решения за съдържанието на нормативни актове и политически документи.
Кой ще трябва да се вписва в Регистъра за прозрачност?
Според Закона за прозрачност при представителство на интереси, за да се счита дадена комуникация за „представителство на интереси“, трябва да са налице няколко обстоятелства едновременно:
- писмена или устна комуникация (не се ограничава формата и обхваща например писма, становища, лични срещи и др.)
- трябва да е с някои от посочените в закона адресати на комуникацията (представителството на интереси) – народното събрание, народните представители, министри и много други;4
- трябва тази комуникация да има конкретна цел – оказване на влияние;
- и това влияние да е насочено към приемане, изменение, допълнение или отмяна на съдържанието на конкретен акт, посочен в закона (закони, общи административни актове, стратегии и др.5)
- представителството да е в полза на обществени, групови или частни интереси.
Представители на интереси могат да са физически, юридически лица (тук влизат както юридически лица с нестопанска цел (сдружения, фондации и народни читалища), така и търговски дружества, кооперации, клонове на юридически лица) и неформални групи. Не всички, които извършват „представителство на интереси“ са длъжни да се впишат в Регистъра за прозрачност. Задължени са само тези, които:
- осъществяват представителство на интереси „редовно по занятие“
„Редовно по занятие“ се счита представителство на интереси, което включва поне 9 контакта, проведени от едно физическо лице или от различни лица за едно юридическо лице, за период от три месеца. Адресирането на изявление до повече от едно лице се смята за един контакт. Например становище, адресирано до няколко държавни органа се счита за един контакт или провеждане на конференция с повече от един представители на публичната власт – също за един контакт.
- осъществяват представителството по „търговски начин за трети лица“
Под „търговски начин“ се счита дейност по представителството на интереси с обем, изискващ специална организация, както и ангажиране на допълнителни материални и човешки ресурси за осъществяването ѝ.
- осъществяват го по възлагане срещу възнаграждение
За да е изпълнено това условие следва представителство на интереси да се осъществява в изпълнение на възмезден договор (проектното финансиране е безвъзмездно). В общия случай ще става дума за договор за поръчка.12
Законът предвижда изключение от задължение за вписване на Регистъра за прозрачност за всички граждани и организации за следните контакти:
- участие в работни групи и консултативни съвети, създадени от държавни органи, както и в изслушвания, организирани от Народното събрание или от орган на изпълнителната власт или на местното самоуправление;
- участие в консултативни или представителни органи, създадени с нормативен акт, уреждащ критериите за участие – за участието си в дейността на тези органи;
- участие по документирана покана от адресат на представител на интереси предоставят информация или експертно мнение;
- упражняване на правото на събрания, митинги и манифестации по смисъла на Закона за събранията, митингите и манифестациите;
- дейности по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (референдум – национален и местен; гражданска инициатива; европейска гражданска инициатива по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/78813)
Предвижда се и изключение от задължение за вписване на регистъра за определени лица, но не по принцип, а само при контакти, свързани с посочена в Закона дейност. (може да видите подробен списък в статията ни Закон за прозрачност при представителство на интереси – разшифрован). Тези изключения обаче не обхващат гражданските организации във връзка с техните обществено полезни цели. Затова в общия случай гражданските организации, осъществяващи редовни контакти с публичната власт във връзка със застъпническите си дейности, ще трябва да се впишат в Регистъра за прозрачност.
Какъв ще е редът за вписване и какви данни ще се заявяват
Наредбата урежда подробно процедура. Вписването ще се извършва по електронен път, лично от физическото лице или от законния представител на юридическото лице, а идентификацията става чрез средствата, предвидени в Закона за електронното управление (например с електронен подпис). Възможно е вписването да бъде извършено и от упълномощено лице с изрично писмено пълномощно (съставено съгласно чл. 24 на Закона за електронното управление).
За физически лица се вписват:
1. единен граждански номер (ЕГН), а за чужденци – личен номер на чужденец (ЛНЧ) или дата на раждане;
2. имена;
3. данни за контакт – електронен адрес и номер на мобилен телефон;
4. сфера на дейност/област на интерес;
5. данни за проекти на актове по чл. 3, ал. 1 от закона, по които се осъществява представителство на интереси, включително сигнатура на акта от интернет страницата на Народното събрание и/или номер на консултацията на проекта на акт от Портала за обществени консултации, когато е приложимо;
6. ако физическото лице е едноличен търговец или предприемач – брой лица, ангажирани за осъществяване на представителство на интереси;
7. декларация дали представителството се осъществява срещу заплащане, или безплатно.
За юридически лица се вписват:
1. идентификационен код на юридическото лице, а за регистрирани в чужбина юридически лица – наименование на органа по регистрация и код от държавата по регистрация, или номер на делото, водено в регистриращия орган;
2. наименование и правна форма;
3. имена на представляващите организацията при вписването;
4. данни за контакт – електронен адрес и номер на мобилен телефон;
5. сфера на дейност/област на интерес;
6. данни за проекти на актове по чл. 3, ал. 1 от закона, по които се осъществява представителство на интереси, включително сигнатура на акта от интернет страницата на Народното събрание и/или номер на консултацията на проекта на акт от Портала за обществени консултации, когато е приложимо;
7. брой служители или ангажирани в друга правна форма лица, извършващи представителство на интереси;
8. декларация дали представителството се осъществява срещу заплащане, или безплатно.
Важно!
Когато се осъществява представителство на интереси срещу заплащане, се декларират и данни за лицето, по чието възлагане се извършва представителството. За да се счита представителството за интереси за „осъществявано срещу заплащане“, следва да е наличен възмезден договор като договор за поръчка. Проектно финансиране, предоставено на неправителствена организация, не би следвало да се счита за такъв възмезден договор.
При вписване в поле „сфера на дейност“ ще се избира от списък, който отговоря на номенклатурата на областите на политики, използвана в Портала за обществени консултации – https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/reports/field-of-actions ; в поле „област на интерес“ ще се посочват публични органи и представители на публичната власт, към чиято дейност представителят има интерес.
При вписване също така се прилага декларация по образец, съдържащ се в Наредбата за истинността на заявените данни подписана с електронен подпис.
След подаване на всички данни и на декларация по образец, подписана с квалифициран електронен подпис, вписването се извършва автоматично, без одобрение от служител на Сметната палата.
Вписването трябва да стане в 1-месечен срок от възникването на условието за него. Например от сключването на възмезден договор за застъпническа дейност. А всяка последваща промяна в обстоятелствата трябва да се заяви в 7-дневен срок. При вписването се генерира уникален регистрационен номер, който впоследствие се посочва при провеждане на срещи и при представяне на становища пред институциите. Това условие обаче е предвидено само в Наредбата и заради това е спорно дали е задължително.
Санкции при неизпълнение на задължението за вписване в Регистъра
Законът предвижда административни санкции за следните случаи:
- Липса на регистрация в Регистъра за прозрачност, когато това е задължително;
- Невярна декларация дали представителството се осъществява срещу заплащане, или безплатно;
- Не са декларирани данни за лицето, по чието възлагане се извършва представителството.
При констатиране на някое от тези нарушения се издава протокол и предписание за отстраняването му. Само ако не се отстрани нарушението в 14-дневен срок от връчване на предписанието, председателят на Сметната палата може да наложи санкция.
Какво представляват календарите за срещи
Успоредно с Регистъра, законът въвежда и задължение за самите институции (не за представителите на интереси) да водят публично достъпен „календар за срещи“. Всеки орган или представител на публичната власт, съгласно обхвата на Закона (министерства, общини, парламентарни комисии, членове на политически кабинети и др.) е длъжен да отразява проведените лични срещи с представители на интереси в такъв календар. В тези календари следва да се отразяват и срещи с представители на интереси, за които има изрично изключение от задължението да се впишат в Регистъра или все още не отговарят на вече посочените условия въз основа, на които възниква задължението за вписване.
Съгласно Наредбата, в календарите на срещи ще се отразява:
1. имена и длъжност на лицата, присъствали на срещата от страна на органите или лицата по чл. 5 от закона;
2. представители на интереси и други присъствали – имена на физическите лица, електронен адрес, наименование на юридическото лице и номер от Регистъра за прозрачност, когато е приложимо;
3. дата на срещата;
4. тема на срещата, свързана с проект на акт по чл. 3, ал. 1 от закона, сигнатура от интернет страницата на Народното събрание и/или номер на консултация от Портала за обществени консултации (когато е приложимо), включително желаното въздействие на представителя на интереси върху съдържанието на акта;
Календарът е замислен и като инструмент за проследяване на т.нар. „законодателен отпечатък“ – след публикуване на даден проект на акт институцията отбелязва кои проведени срещи са свързани с него, а на всички участвали в тези срещи представители на интереси автоматично се изпраща известие за публикувания проект.
Законът за прозрачност при представителство на интереси действително въвежда допълнителни административни тежести за организации и активисти, които ще попаднат сред задължените за вписване в Регистъра за прозрачност лица. От друга страна предвидената процедура за вписване не е сложна и е безплатна, а мерките предвидени в Закона ще допринесат за подобряване прозрачността на процесите по вземане на решения от публичната власт и съответно ще подпомогнат за изграждане на по-добри застъпнически стратегии.
Рубриката „Правен смисъл” се реализира в рамките на проект „По-силни заедно: ангажиране на други сектори в инициативи на граждански организации (2026–2028)“